Валентин Найденов

Преди месец бях поканен да напиша няколко страници за творчеството на писателя Росен Босев. Препрочетох сборниците му с разкази, прочетох съвестно и романа “Портрети на небесни тела”, водех си бележки за неговата първа книга с разкази “Боси през росата”, пред мен беше първото и второ издание на сборника с разкази “Небесен дом”, и кой знае защо все отлагах да прочета книгата “Пясъчен часовник”. Нещо повече, през една дъждовна нощ обезпокоих писателя Росен Босев с единствена цел да ми даде сигнален екземпляр на последната си книга “Иронична проза”
Разговаряхме за неговата нова книга, която всеки момент ще се появи по книжарниците. “Ей тъй си летяхме сговорна компания върху килимчето, пиехме си зелен чай, пяхме се песни”, а на сутринта открих под възглавницата си един странен виолетов плод. “Плодът е виолетово тръпчив и вкусното е това, че преодолял бодливата таралежова кожа на невижданото телце, най - сетне можеш да стигнеш до материята.”
До този странен плод на кактус имаше и шоколадов бонбон. Този шоколадов бонбон ме върна към моето детство, когато на рождения ми ден ми подариха съветски шоколадови бонбони “Каракумски канал”. Моето въображение подобно на въображението на писателя Росен Босев се възбуди от този шоколадов бонбон. “Този продукт „Каракумски канал” беше единствената ми представа за Туркмения”, пише Росен Босев в своята книга “Пясъчен часовник”.
Достатъчно ми беше, че съм ял от прочутите шоколадови бонбони. Като всеки забързан човек, знаех, че Туркмения има голяма пясъчна пустиня Каракум, през която е прокопан Каракумския канал с дружните усилия на всички републики на Съветския Съюз. Знаех , че в страната се добива природен газ, памук, тук е и родината на прочутия астраган. Чувал бях за ахалтекинските коне, знаех и за земетресение, съборило до основи Ашхабад.
Днес, след като прочетох книгата на Росен Босев, която е със странното заглавие “Пясъчен часовник”, разбирам, че е неразумно да направя преразказ на четвъртото измерение, в което ме постави пясъчната прегръдка. Усещам се като човек с изгубен бележник, на който е възложена като посланик важната мисия да открие гущерът Варан в пустинята Каракум. Сега пристъпвам по нажежения пясък като пустинен гущер, който напада чужди плодове.

2.

„С вкус от плод на кактус започвам.”
От каква материя е изградено словото на Росен Босев?
Както е известно, пише Росен Босев, един човек ако дълбае кладенец на проклето безводно място, значи мястото не е чак толкова проклето - има какво да даде на човека.
Вслушан в тези слова от книгата „Пясъчен часовник”и аз започнах да дълбая своя кладенец. С труд и постоянство всичко се постига, но ако вече си ожаднял, късно е да дълбаеш своя кладенец. За да не прежъднея аз навремени оставях сечивата на моя умствен труд и хубавичко се напивах от водите на каракумския канал. Дълго дълбах в творчеството но Росен Босев и най- после дъното на моя кладенец просълзи.
Днес съвсем спокойно мога да кажа, че словото на писателя Росен Босев разшири границите на моите чувства. Светът не ми прилича на сладък шоколадов бонбон, който задоволява капризите на анемично дете. Светът, творческият свят започва и свършва в пустинята. Тази пустиня може да бъде въздушния океан за небесни тела, пустинята не е само нажежен черен пясък, пустиня и росна трева. Пустиня е и книгата от най - луксозна хартия, ако в тази пустиня не растат тръпчивите плодове на чувствата. Да. Всичко е пустиня без човешките чувства.

3.

И като упорит българин писателят Росен Босев облагородява безводни пясъци. Щом днешният човек е атлетичен като мислителят на Роден, трябва да е замислен като него - това е май хармонията на днешното човечество, твърди писателят Росен Босев. Хармония на чувствата и разширяване на границите на тази хармония в пустинята , ето това открих на дъното на моя кладенец. Всъщност какво е пустинята ….това е край и начало на нова любов - единствен начин за разширяване на границите на нашите чувства.

5.05.1985 г.