ЦИГАНСКА МУ РАБОТА
Беше един от първите хубави дни на пролетта. Мек, кротък и светъл. Тъкмо пресякох Докторската градина и една циганка ме пресрещна на тротоара. Бях извадил машинално ключовете на колата и ги подмятах разсеяно между пръстите.
- Чакай малко - рече циганката - недей да бързаш толкова.
Беше на средна възраст, в червеникава престилка, очите й също бяха червени.
- Хайде почвай - рекох - ама по-бавно. Да видим какво ще ми кажеш.
Циганката така впери в мен червените си очи, че чак потръпнах. „Сигурно се тренират да гледат така”, помислих си. Беше точно такава, каквато я помнех от детските ми приказки и рисунки. Даже ми заприлича малко на вещицата от „Джуджето Дългоноско”.
- Слушай внимателно - рече тя - Хубав човек си, имаш златни ръце, ама си сърдит и днес си имал лош ден. Черна магия са ти направили, трябва да се махне, в къщата ти чужд мъж е идвал и оставил нещо.
Поклатих отрицателно глава. Спрях и се облегнах на колата.
- Разведен си, от деца страдаш, една жена ти крои нещо…
- Изобщо не познаваш, сестро - рекох. - Нямам златни ръце, не съм разведен, всичко ми е наред в семейството.
- Отвори вратата на колата! - рече властно циганката, като не преставаше да ме гледа - и дай една хартия!
„Дали пък няма да грабне нещо”, помислих си и внимателно я проследих в ръцете. После бързо извадих един лист хартия и заключих колата.
Циганката бръкна в джоба на престилката си и извади три семена, парче вестник, сложи парчето върху листа хартия, после семената, уви ги здраво и ми ги подаде.
- Чистят от черна магия, дръж ги 6 часа вкъщи без да ги отваряш и ще видиш как ще издърпат живака от тебе и къщата ти - на! Кълна се, живак ще потече - и тя впи поглед в лицето ми и приближи:
- Шестдесет лева ми дай, за всяко по двайсет и са твои - живот и здраве на теб и на цялото ти семейство ще има, чудо ще стане.
- Нямам пари - рекох веднага. Бях напипал едно метално левче в джоба си и й го подадох.
- На ти левчето, сестро, и по живо по здраво, повече нямам.
- Ей, черна магия ще ти се уплете, ако не ги сложиш, да знаеш, за пари да не съжаляваш.
- Нямам, това е - рекох - Айде взимай левчето и бягай! - и започнах да я избутвам по-далеч от колата.
Пазачът на паркинга наблюдаваше отстрани какво ще стане.
- Дай поне 5 лева, бе! - викна циганката - Иначе добро да не видиш, зло под възглавницата ти да влезе, болест да срещнеш - започна да кълне тя и прибра увитите семенца в джоба си.
- Аз съм писател - рекох - искаш ли да ти подаря една книга?
- Не ща книга! - сопна се циганката
Тръгнах редом с нея. Откъде започна - докъде стигна! Нещо ме сви под лъжичката. Бях чувал, че не е хубаво да те кълне циганка.
- Я, чакай малко - викнах и я потупах по гърба. - Я се стегни! Бива ли така! Аз ти дадох едно левче, дадох ти нещо, а ти какво ми даде! Нищо! Само лоши приказки ми приказваш. Когато някой ти даде нещо, макар и дребно, и ти трябва нещо да дадеш. Кажи поне една хубава дума, айде кажи ми. Нали ти дадох левче!
Циганката спря и ме гледаше учудено с червените си очи. Но не казваше нищо.
- Като мълчиш - аз да ти кажа тогава - рекох и се изпъчих:
- Това лято твоето семейство ще си купите нов кон, червен със звезда на челото и жребче ще ти роди. И много бакър ще намериш в една къща на село и ще забогатееш - продължавах да ги нижа.
- И внучето ти ще се изучи и адвокат ще стане, като мен адвокат, рекох, и много пари ще има (това май не трябваше да го казвам), а внучка ти ще роди момиче с червени коси - като порасне трима ще се прободат за нея в сърцето… Да знаеш! Хайде върви си сега!
Циганката бръкна в джоба на престилката и извади хартиеното топче със семената.
- Вземи го! - рече - Сложи си го в къщи и не го отваряй преди да минат 6 часа. От мен подарък хубав да знаеш.
Засмях се и го взех. После тръгнах насреща към кафенето. Циганката пресече булеварда. След малко се обърнах и я видях с една млада циганка гледаха към мен. Момичето беше бременно. После тръгнаха през парка. Колко пъти се обръщах назад, толкова пъти и те се обръщаха и се поглеждахме. После ги изгубих от поглед.
Стигнах до кафенето и се върнах. Такъв хубав пролетен ден. Светъл, кротък и мек. Тръгнах бавно обратно към колата си. Бях извадил машинално ключовете и ги подмятах разсеяно между пръстите.
Пазачът на паркинга още стоеше до колата ми и ме гледаше.
- Абе ти си бетер циганин, бе - рече той. - Какви й ги наприказва!
Това си беше направо комплимент.
- Е, човек пък да не покаже, че познава - рекох скромно и стиснах семената в джоба си - Ако имаш 5 лева, ела да ти гледам. Хубав човек си, златни ръце имаш…
