ПОЕТЪТ И СКИТНИКЪТ
Михаил Бъчваров-Бондар е роден на 21 ноември 1946 г. в голямото българско село Городнее /Чийшия/, Болградски район, Одеска област, Украйна.
Потомък е на български преселници през 1812-1813 година. /Прадядо му Димитър Бондар е участник в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. като опълченец от Бесарабия/. Завършил е руско училище в родното си село. Над десет години е миньор в Донбас /Украйна/. Висшето си образование завършва в Москва през 1979 година.
Първите опити да пише стихове на майчиния език дебютират от 60-те години на ХХ век. Вестник “Дружба” /Болград/, вестник “Дружба” /Москва/, списание “Пламък” /София/ за първи път публикуват негови стихотворения.
Автор е на стихосбирките “На белия свят” /Кишинев, издателство “Литература артистикэ”, 1986/, “Камък на синора” /Габрово, издателска къща “Практика”, 1996/, “Скитник сред ветровете” /Силистра, РИТТ, 2003/, “В поле широко” — стихотворения за деца /Силистра, РИТТ, октомври 2005/. Години наред живее и твори в Кишинев, Молдова. Тук дебютира със стихосбирката “На белия свят”, подготвена от Андрей Германов, който пише в списание “Пламък”, че в стиховете на Мишо “ясно прозира един топъл глас, влюбен в родната си страна”.
В брой 1 /2001 г./ на списание “Български хоризонти” /Кишинев, Молдова/ М. Бъчваров-Бондар с признание пише за величието на един тих подвиг на учителя и апостола Андрей Германов. И споделя: “С каква непосилна задача се бе нагърбил, без да осъзнава, че става кръстник на едно ново творческо начало - българска бесарабска литература… И успя да приобщи бесарабската поезия към иконостаса на българската литература, която лека-полека става, макар и малка, но все пак забележителна част от българската…”
През онези не така далечни години, когато поетът споделяше: “Утре ме чака по-светъл и радостен ден”, той беше широко представен в периодичния печат на Молдова, Украйна, Русия, България. Както пишеше тогава поетът Георги Барбаров: “Гласът му звучи по-уверено, а образите му разперват криле”. И заедно с “обрулените листа на детството” у него властно е кълняла любовта към род и родина, към “хайдушките очертания на Балкана, към юнашкия подвиг на Караджата”. В цветните му спомени, които ни връщат към детството, вечно ще свети милият спомен за малката къщурка, за родното огнище, за мама…
Организирана в четири поетични цикъла, дебютната стихосбирка “На белия свят” на поета от Чийшия, скитника сред ветровете и просторите на Буджака и Балкана Михаил Бъчваров-Бондар, събира в лирична амалгама откровения на един наш съвременник.
Първите три от тях - “Пееше мама”, “Есенни кичури” и “Приказки” са насочени към човешката душа. Те са по-интимни, в тях откровените лирични интонации намират своя адекватен художествен изказ. В последния цикъл “Сърце, сърце…” звучат предимно гражданско-публицистични нюанси на поетичното слово.
“Камък на синора” е първа книга на бесарабския български поет, издадена в България. Тя носи метафорично заглавие и е книга съдба. Тя открехва прозорец към света на един творец, който е поет по призвание и с признание. Особено привлекателни с носталгичните си настроения са поемата му “Архангеловден” и “Баладата за орача и песента”. Тази поема положи ново начало в творческия му път. Тя излезе като отделна книга в град Могильов /Беларус/.
В поредната си книга “Скитник сред ветровете” поетът не престава да пише за родното си село Чийшия, да съпоставя поетичните си чувства с родината на предците си, да мисли за Болград и за далечната Лозоватка в Запорожието… Той еднакво обича и гордия Балкан, и хълмистия степен Буджак. Донася шепа пръст от родината на дедите си и я полага в гроба на баща си.
В петте раздела на “Скитник сред ветровете” са отпечатани 31 стихотворения и 3 поеми. Тази стихосбирка на М.Бъчваров-Бондар достойно бе представена през 2003 г. пред българската културна общественост.
В своето литературно експозе доц. д-р Елена Налбантова пише за творчеството му: “…Поезията на Михаил Бъчваров-Бондар поразява със своята ежедневност, с обикновените непатетични и нетържествени неща, за които разказва. Това са стихове, родени от живота на човека, от неговото непосредствено преживяване. Тук няма опити за философски проникновения или за универсални обобщения, а в приглушеното говорене за простите и бързо отминаващи неща. Тази поезия, така да се каже, е хоризонтална - в нея и погледът, и мисълта са обърнати навън, към гледането на света, непосредствено заобикалящ човека. Тя фиксира ежедневни, негероични случвания и именно чрез разказа за тези обикновени неща вълнува читателя си. В простичките случки, в обикновените образи на ежедневието всеки, роден в Буджашката степ, открива себе си, своите спомени и своите копнежи.
Прави впечатление и това, че обикновено Бъчваров-Бондар пише, както говори, че стиховете му са изречени с онези диалектни обрати на речта, които явно са характерни за родния му говор. Тоест това е поезия, наистина родена от сърцето, слово, възникващо спонтанно в потока на ежедневието и ословесяващо това ежедневие, фиксиращи неговите лични перипетии или радости…”
“В полето широко” на Михаил Бъчваров-Бондар е първата му поетична книга за деца. Редакторът на книгата Атанас Мочуров-Сломер пише в своето кратко и лаконично представяне: “Формално адресирана към деца, тя ще има по-широк кръг читатели. Звучни и лесно запомнящи се, стихотворенията разкриват един свят, близък и разбираем за всяко дете…” Както и в цялото си творчество, така и в тази детска книжка “поетът разкрива пъстротата на южната Буджашка степ, мил роден край на поколения българи…” Зажаднелият за поетично и искрено слово бесарабски български читател /и преди всичко малкият/ получи една прекрасна книга.
Поетът и писателят Михаил Бъчваров-Бондар продължава да пише за деца и за възрастни. Неговите произведения неизменно намират път към сърцата на читателите, където и да се намират те - в Украйна, в Молдова или в България…
