Митрополит Иларион

СЛОНЪТ И ХОРСКОТО ЛЮБОПИТСТВО

По улиците на града премина
с палатка на гърба в тържествен ход
грамаден слон и смайваща картина
представяше се той с дълбокия хобот.

С туловище голямо, с мощност здрава,
а кротък и съвсем покорен бе,
без нищо себе си да изявява
поведен, следваше едно дете.

Изскочили на улицата хора
го хвалеха, че умен, мъдър бил,
че работел без ропот, без умора
и с ред такивиз черти се е красил.

Приветстваха го с думи най-сърдечни
и ръкопляскаха пред него те,
а той отмина към страни далечни
безмълвно, без да се узнай къде…

За мъдростта слова във златна низа
тогава философ един написа:

„Мъдрец е този, който не изтъква
заслугите си гръмко пред света
и тъй пред хората навред изпъква
с достойнство в сияйна красота.

При своите тревоги и неволи
за хората готов е да умре;
за себе си не рачи да говори -
„мъдрец” съвсем не ще да се рече.

На другите хвала и чест отдава,
без той да иска в слава да блести,
но той достойно почит заслужава
и за делата му ще се вести”.

ЛЕБЕДИТЕ

Два лебеда във поза чудно елегантна
щастливи, с ведри слънчеви мечти,
по езеро, на шир и гледка необятна,
заплуваха ведно по бистрите води.

Прекрасно се оглеждаха в дълбочината -
гмуркаха се в тях и в пълен колорит
огрени, на езерото красотата
допълваха с чаровния прекрасен вид.

Покланяха се на събралите се хора,
и мило приветстваха със „Добър ден!”
и те със взор щастлив да литнат из простора
готови бяха на възторга си във плен…

И гледащият отстрани един мъдрец
на лебедите сплете следния венец:

„Вежливостта с пари не се купува -
не струва нищо на човека в тоя свят,
а всеки, и последният бедняк бленува
да се почувства с нея истински богат.

Вежливостта в привет и поздрав мил придава
на всеки радост, лекота - дари крила;
отчаяния в тоз живот окуражава
и лошия подтиква към добри дела.

Благоухание приятно е в живота:
една усмивка, сладка дума, поглед жив -
вежливост е и ей затуй навред с охота
раздавай я - догде си жив бъди вежлив!”

ЗАВИСТЛИВОТО МАГАРЕ

- Завиждам, хранят те добре, тлъстееш,
а аз, ям само слама всеки ден;
не работиш, на чужди гръб живееш,
а аз, на труд съм непрестанен в плен.

Магарето тъй рече на свинята,
в едно съседство с която бе,
а тя, със лакомия над храната,
отвърна без да спира да яде:

- Такваз, приятелю, ти е съдбата,
не съм виновна, бил си без късмет;
товарят те - донасяш си храната,
спортуваш - ясно, всичко ти е в ред.

Магарето преглътна таз обида,
замлъкна и захвана да тъжи,
онеправдано почна да се счита
и да завижда дълго продължи…

Стопанинът свинята си захвали
пред своя пръв съсед, че е с късмет;
потупа я по гръб и я погали,
щастлив от чувство радостно обзет.

И не след много дни за изненада
свинята изквича и - нито стон;
стопанинът приготви от месата
суджук, сланина, шунка и жамбон.

И чак тогаз магарето смутено
разбра, че завистта не е добро
и в критиката стана по-смирено -
доволно от храната си - сено!