РОМАН ЗА ЖИВИЯ ЖИВОТ
Новият роман на Кирил Павлов - “Изкушението и краят на лъжата” - издава определено по-зрялото отношение на белетриста към проблемите на съвременността. Намерил “своята” тема, повествователят заплита съдби и делници, белязани от големия въпрос за бъдещето на децата. Избраната циклична композиция рамкира живота на три поколения, очертаващи параметрите на човешкото битие, оказващо се уязвимо и податливо на странични влияния.
Наркоманията с нейните последици се превръща в естествен нравствен център на авторовите търсения. Ситуирани в привидно анонимното пространство на големия град, героите откриват човешката си идентичност, за да победят безпътицата на едно поколение, желаещо да порасне бързо - без да има вярна мотивация за бъдещето си. Елица и Велина тръгват по кривата на чуждите рискове, за да маркират диаграмата на собствения си избор - преди да се себедокажат чрез грижата за подрастващите. Неслучайно сърцата им се превръщат в домове, готови да приютят чуждата болка и да накажат виновните за всекидневно погубваните мечти.
Книгата на Кирил Павлов е симптоматична за днешното време. В нея диша ритъмът на още едно погубено поколение, което често дори не търси път сред бездуховността, защото смята, че посоката е вярна. Застанали в задния двор на живота, едва навлизащи в юношеството, момчета и момичета се обричат на безизходност. Затова радва фактът, че писателят е намерил убедителна отправна точка към проблема чрез сполучливо изградените образи на проф. Дойчинов, учителките Аврамова и Рангелова, чрез кварталния майор Златан Душков от РДВР и директора Лука Йонков.Типизирани като характери са наркоманката Евдокия и пласьорката Клементина. Дори поведението на родителите Смиленови е щрихирано умело и убедително. Имената са добре подбрани и отговарят на авторовото послание. И не изненадва, а радва признанието на Бойко към хората, които са му подали навреме ръка, в края на романа. И макар само да е споменато, името на училищната лекарка д-р Атанасова минава като лайтмотив през цялото произведение.
Личи умението на Кирил Павлов да характеризира персонажите предимно чрез диалога. На основата на антитезата (между илюзията за щастие и реалния живот, между живота и смъртта, между младостта и зрелостта) са изградени основите на една пределно ясна и категорично отстоявана кауза. Във времето на тоталния нравствен срив, на галопиращо девалвиращите ценности, на глобалната алиенация романистът не само търси, но и открива хуманисти и алтруисти, загрижени за бъдещето на децата. Той се тревожи от реални факти, чиито застрашителни размери разтърсват обществеността. Ужасяващо звучи паролата: “Бъди готов да умреш!”, откриваща пътя към дрогата за детските души, лишавани съзнателно от красиви и романтични примери, достойни да бъдат последвани.
В новия роман на Кирил Павлов, въпреки мрака, побеждава светлата цветова гама. Тя се носи от любовта, от истината в единоборство с лъжата, от думите на благодарност, от признанието за учителското призвание…И не на последно място - от отговорността на човека пред себе си в миговете на изпитание, когато трябва да отговори на въпроса за смисъла не само на живота, но и на смъртта.