Димитър Златев

Прочетох в пресата бележка за излизането на първия том от антология на разказа и новелата “Петдесет велики разказвачи”, издание на ИК “Кронос”. През петдесетте години на миналия век великият немски писател Томас Ман бе издал “Антология на световния разказ”, с по един автор от всяка нация. За наша чест и радост той бе представил българската литература с разказа “Греха на Иван Белин”. Големият познавач с високи критерии е бил респектиран от морала на нашия Йордан Йовков и неговите герои.
Прочетох първия том, а и заявените имена за втория. Преобладават англоезични автори - 24 от 50-те (почти половината). Има пет французи, по трима испаноезични и немци, по двама японци и италианци. Великата руска литература, която мнозина от западните писатели признават за своя учителка по хуманизъм, е представена само от А. П. Чехов и К. Паустовски. Сякаш съставителят - не е посочен, а е задължително при антологиите - не е чул за велики разказвачи като Лев Толстой, Максим Горки, Александър Куприн, Иван Бунин, Михаил Шолохов и др. Включени са трима чешки, двама сръбски и един български автор. Нима само това е приносът на славянството в световната духовност? Сред включените англоезични автори има наистина велики имена като Джек Лондон, Ърскин Колдуел, Ърнест Хемингуей и др. Ала има и такива, които са на средно равнище (според подбраното) или дори навяват скука като канадецът Хенри Деймс, на когото са отредени 29 страници (!). Не отричам, че в подобни издания има място за известен субективизъм, но смея да мисля, че в този подбор са си казали думата и вкусовщината, и недостатъчната компетентност. Такъв е разказът “Мишка” на Х. Мънро - Саки. Бих могъл да посоча 30 творби на нашия Елин Пелин, които са по-добри. Но Саки е сред “великите”, а нашият майстор - сред калабалъка. Достойно биха стоели в двутомника и Н. Хайтов, Емилиян Станев, Дончо Цончев и др. Ето в това виждам преднамерената тенденциозност на съставителя, който сякаш внушава: “Абе, къде … с провинциалната си литература?” Нали “малка” България стана разсадник на общославянската словесност и мост между византийската и западноевропейската култура! Не ни ли стига унижаването от чужденците, та и ние се самоунижаваме? Вместо да ободри духовното ни самочувствие в този труден момент, ИК “Кронос” припява на вносителите на глобално доминиращата музика от Англия и САЩ, на тоталното присъствие на американските филми. За мене това е антибългарска тенденциозност, а защо не и антиславянска.