Красимира Кацарска

Най-новата книга с разкази, новели и малки повести на Кирил Павлов “Орловски гьол” има свое особено лице. Предложените 25 творби разкриват един свят, в който героите се лутат, преди да стигнат до истински диалог - за човека и времето, за любовта и бездуховността, за предаността и предателството, за светлината и мрака в човешкото сърце. Базиращи се на срещата между различни епохи, в действителност сюжетите са само привидно делнични. В тях звучат интонациите на стародавни предания и нови чудеса, на неосъществени пориви към красотата и неочаквани прояви на добротата. И когато героите се изправят един срещу друг, интимните изживявания придобиват екзистенциални измерения с посланията, отправени отвъд познатото битийно съществуване. И това, което е особено интересно, е изборът на именна система - няма нито едно случайно назоваване, незащитено от поведението на персонажите.
Разположени между познатите топоси на Малешевската планина, героите на тази книга се докосват до високото духовно пространство на страданието и прошката, за да се себедокажат чрез конкретните си човешки дела. Те всички търсят своя “Орловски гьол”, за да прогледнат за истината, която често не се вижда с обикновените очи на гнева или огорчението, на страданието или на стремежа към надмощие. Техните избори винаги са съдбовни, белязани от мисълта за непостижимостта на вечността за тленния човек, приковал сърцето си към родното място - дори когато мислено пътува далече - с очакването на всяко ново завръщане към корените. И остават белези в душите на хората, загубили близък на сърцето им човек или неуспели да пробудят милосърдието в студения град, забързан към поредното отдалечаване от състраданието.
Героите на Кирил Павлов умеят да диалогизират. Техните избори маркират делника и на днешния човек, който не може да избяга от миналото, за да продължи с чиста душа към бъдещето. На страниците на книгата няма конфликти между поколенията в техния популярен вариант. Има сблъсък на ценностни системи - независимо от възрастта на героите. Има ясно заявени и открито защитени позиции. На тази основа се събират волният дух на планинците с добротърсачеството на хората от града, болката и надеждата за позитивна промяна.
Бедни или богати (”Чорбаджийска сметка”, “Завещанието”), предани на една партия или верни на себе си (”Избори”, “Хора без сърца”), отдадени на любовта или огорчени и измамени (”Джоко”, “Соня”, “Доказателство за обич”), в края на краищата те побеждават. Налага им се да проправят път през строежите (”Изпитание”, “Урокът”) и защитават приятелството (”Живият мъртвец”, “Дърмовден”). Но във всички случаи са способни да пролеят сълза заради невъзвратимото (”Побратимът”, “Дай ми ръката”).
Само привидно е безпразничен животът на героите, които диалогизират или конфликтуват в пространството на тази книга. В действителност те имат своите извисяващи прозрения и индивидуални празници. Носят в сърцата си неподозирани чувства и успяват да прошепнат желаните думи. За да се срещнат с изпитанията и да разберат, че Злото и Доброто невинаги са предвидими и да продължат своя път по посока на вярата и светлината, без които никой не може да се реализира като личност.