Максим Асенов

БАЛАДА ЗА ПЕТИЯ РАЗБОЙНИК

Те бяха петима разбойници.

Дванадесет къщи подпалиха.
В дванайсет сърца заровиха
главнята на мъката.

По следите им тръгна потеря.

Три дни, три нощи ги търсиха
и на четвъртия хванаха
четирима…
Петият бе изчезнал.

Пред съда са четирима разбойници,
но съдят петима.
Петият съдят задочно.

Съдията е строг и намръщен,
а присъдата - великодушна:
- Да станат пожарникари,
защото познават
слабото място на огъня.

Хората се възхитиха на мъдростта му.
А той се възхити на глупостта им.

Той бе петият.

ПРИКАЗКА ЗА КОНОПА

Край него тревата се кланяше
при първия напор на вятъра.
А конопът до смърт се напрягаше
да остане прав над земята.
Мечтаеше сам да прилича
на онези високи дървета,
в които беззащитните птичета
се криеха от дъждовете.
И вярваше, че всекидневно
той свойта мечта приближава.
И тревите упрекваше гневно,
че на вятъра се покоряват.
А тревичките крехки и слаби
го гледаха със удивление.
Стъблата му напомняха саби,
готови да влязат в сражение.
Но след месец, след два господарите
го срязаха - и в най-дълбокото
дълго го киснаха в барите,
а после го биха жестоко…
И веднъж тревите приведени
ужасени в полето видяха
как на примки, от конопа изпредени,
беззащитни птици висяха.

МОР СРЕД ШАРАНИТЕ

Шарани развъдихме в нашето езеро.
Хубави,
тлъсти шарани.

Със звънец ги събирахме
край брега на закуска.
Със звънец ги събирахме
на обяд
и вечеря.

Езерото стана пансион за шарани.

Те ядяха спокойно и се излежаваха.
Не се стрелкаха щуки,
нито акули.
Не хвърляха сенки над водата
рибари
с мрежа
и въдици.

Но скоро настана мор сред шараните.

Те обръщаха свойте кореми
към слънцето
и падаха мъртви на дъното.

Напразно се мъчехме
смъртта им да спираме.
Те непрестанно умираха.

Тогава един стар рибар ни научи
да пуснем сред тях няколко щуки.

И чудото стана.

Шараните вече не се излежаваха.
Не затлъстяваха.
И спряха да мрат.

ЧОВЕКЪТ ОТ ПАРТЕРА

Аз живея в най-долния
етаж.
Всеки ден
от етажите горни
пада прах върху мен.

И от прах побелява
мойта черна коса.
И от гняв потъмнява
в мойто гърло гласа.

Изкрещявам аз
ядно.
Някой кима с глава,
че е време отдавна
да съм свикнел с това.

Нийде нямало здание
без приземен етаж
и човек - без страдание,
и сърце - без мираж.

А не може ли горните,
ще попитам пък аз,
да си сменят балконите
и етажите с нас?

Та рекат ли килимите
да отупват от прах,
да си спомнят, че има
и етажи под тях.

ХОРАТА В РАЯ

Векове ги измъчваха в ада
и мъките нямаха край.
И повече, за да не страдат,
превзеха блажения рай.
Горели в катрана, обиждани,
те зяпнаха. О, богове!
Тук имаше толкоз невиждани
поляни и плодове.
И никой не знае как стана,
но се юрнаха, плувнали в пот -
да заемат по-китна поляна
и да грабнат повече плод.
В очите им лумваха блясъци
на алчност, на жажда и глад.
И сред блъскане диво,
сред крясъци,
превърнаха рая
във ад.

ПРИКАЗКА ЗА МОРЕТО И РИБИТЕ

То беше завирено
от хиляди ручеи.
И стана
море
за чудо
и приказ.

За радост на всички.

Но лакоми хора
отбиха
потоците
към свойте градини.

Всеки си правеше
собствен басейн,
собствен рибарник,
собствено езеро.

И морето пресъхна.

На сухото дъно
се мятаха рибите,
които вярваха,
че не пресъхват
моретата.

ПРЕД АКВАРИУМА

Научих от рибите
в моя аквариум
докъде води
мълчанието.

Отнех им храната.
Без да ядат,
дали като по-рано
те ще мълчат.
Рибите
седмица,
две
мълчаха
и мълчаливо…
умряха.

НЮТОН, ЯБЪЛКАТА И ЧЕРВЕЯТ

Една ябълка
падна ненадейно
от клона
и удари
неизвестния още
физик.
Тя му помогна
да открие
закона
за гравитацията.
И да стане
велик.

Но той
не забеляза
скрития
червей,
който я откъсна
от здравия клон.
Затуй не направи
тогава
откритието
на един
друг
важен
закон.

Законът
за червя,
скрит
под кората,
който дълбае
без шум
и слова.
И болната ябълка
от висината
тупва
връз нечия
здрава
глава.

ПЕШКА И ОФИЦЕР

Тя беше
малка,
жалка
пешка.
И от уплаха потрепера.
Два коня цвилеха с насмешка.
Но звънна с шпори офицера,

конете отстрани от пътя
и рече й:
- Върви, не бой се!

А тя все още бледожълта
дори не го попита;
- Кой си?

Потегли пак.
И пак на тясно
съгледа топ и потрепера.
И в този миг на зла опасност
дойде отново офицера.

От не една беда измъкна
той пешката и не пострада.
Ала накрая се натъкна
на подла вражеска засада.

Озърна се и разтревожен
съгледа пешката.
Ех, ясно!
Сега единствена тя може
да го избави от опасност.

Но пешката не бе от вчера -
със жест на модна хубавица
пожертва смело офицера
и се превърна на царица.

ЩЕ ПРОГОВОРЯТ ЛИ РИБИТЕ

Веднъж
всички риби
събрах в язовира
и тихо им рекох:
- Нима не разбирате?

Вие трябва
да проговорите -
да заприличате
най-сетне
на хората.

Първи продума
шарана:
- Долу тигана!

Аз поруменях
като рак
и викнах:
- Как?

И се надвесих
над морската бездна,
а шаранът…
изчезна.

Останалите риби
не пожелаха
с мене да спорят.
Но аз се надявам,
че и тях ще науча
един ден
да говорят.