РАНА
РАНА
Кажи ми, Господи,
защо съм
лице от твоите лица -
да гледам с ужас как на косъм
висят душите на деца,
да слушам как животът плаче
и майки как в катрана врат,
и как след зимата и здрача
пристига вместо пролет - ад.
Кажи ми,
имаше ли смисъл
да се родя и да родя
мечти, които съм отписал
от кошера и от меда…
Не виждаш ли
как в мен се срива
светът и как избухвам в миг,
превърнат цял от рана жива
в един безкраен
страшен
вик.
ЕЗОП
Приличам днес на грош профукан.
Беднякът само ме цени.
На връв ме връзва за сполука
и за утеха в черни дни.
Но има други - от пендари
дрънчат коварно, нямат грях.
И колко нови, колко стари
убийства станаха за тях.
