Рада Александрова Николова, българска поетеса и драматург, е родена на 19.07. 1943 г. в Свиленград. Завършва българска филология в Софийски университет. Работи като редактор в отдел „Поезия” на БНР и в списание „Пламък”. Управител на издателство „Иван Вазов” (1992 -1995), ръководи отдел „Военноиздателска дейност, военни културни институти и учреждения” към Министерство на отбраната (1997-1998). Автор на поетичните книги: „Златните момичета” (1972), „Невъзможно бягство” (1975), „Коприва” (1977), „За близкия човек” (1980), „Камък” (1985), „Сега разбирам” (1987), „Зимна роза” (1989), „Някой е идвал” (1993), „Беше зима и лято” (1997), „Било е дадено” (2000), „Окъслечни фрази” (2003), „Всички ангели спят” (2007), книгата за деца „За Айя и други разкази”, романите „Всяка вечер е петък” (2004) и „Другия” (2010), пиесите „Полегати дъждове” (1974), „Въздух за всички”, „Леон”, „Всичко се сбъдва”, „Ангелът”, „Отсрещният бряг на щастието”. Превеждана е на английски, немски, испански, руски, полски, чешки, словашки, унгарски, шведски, финландски, турски и други езици.

Публикации:

Поезия:

ХЪЛМОВЕ/ брой 28 април 2011

Критика:

МЕТАФОРА НА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ/ брой 90 декември 2016

Критика за Рада Александрова:

ДРУГАТА ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО, НАРЕЧЕНО „ДУША”/ автор: Мина Карагьозова/ брой 28 април 2011