ПРИЗНАНИЕ
ПРИЗНАНИЕ
Къде изчезна любовта?
Приятелствата - кой ни ги ограби?
Защо се крием от света
зад избелели щори и огради?
Защо все виждам как навън
нещастник сам със себе си да спори,
а после сред кошмарен сън
така и аз започвам да говоря?
…А в спомена блести море,
просторен бряг с любов вълните плискат.
Аз пак съм онова дете,
което в шепичка небето стиска.
И с ято птици като мен
на път поемам. А сърцето пее…
В искрящия от обич ден
така бе хубаво да се живее…
Сега животът е затвор.
Жестока бедност в къщи ни зазижда.
Един познат призна наскоро:
“Повярвай ми - на мъртвите завиждам!”
СИНТАКТИЧЕН РАЗБОР
Животът ни е просто изречение
и винаги започва с подлог “Аз”.
Пристигайки от друго измерение,
крещим претенциозно, с искащ глас.
А после следва някакво сказуемо.
Дали глаголно или именно,
това е толкова непредсказуемо!
Не е зависимо от името,
а от поредицата обстоятелства.
Понякога ни изненадват, знам.
Ала предателство или приятелство -
това наистина избираш сам.
Накрая няма никакво значение
дали ще имаш или нямаш глас.
Едно съвсем ненужно допълнение
остава там от оня подлог “аз”.
