Петър Хаджинаков

От Лудогорието до Родопите

На Христофор Маринов

Колко трудно, бавно и мъчително се сбъдват мечтите ни, когато зараждат се, съзряват в самата младост, но от всички нас никой не иска да бъде скитник самотен, залутан сред звездите, където невъзможен е необходимият, съдбоносен разговор с Боговете, да разговаряш със самите звезди - красиво и благородно е, но все по-малко остават мечтателите, комерсиално е времето, наистина точно днес, сега и тук не е време за поезия…
Покрили в романтика нежна чувствата свои и чуждите мисли, няма кой да променя нещата радикално, в мисленето и в поведението, в реалните и в другите всички -вълшебните и приказните пространства,…както във времето по часовник и в другото, ирационалното време, в природата и същността на съществуването, такова, каквото е, в лабиринтите тъмни, в душите им, за да бъдат готови да превърнат всичко в изкуство - голямо изкуство на говоренето и случването, на чудесата невидими и невероятни, на търсенето вечно, непрестанно- на себе си и своя личен свят, дори и на другите, подир мечтите зареян в проекциите на спомена и надеждата, колко трудно се достига до съкровеното вътре в душите и в телата на хората…как мъчително съзрява новото, от което сме тръгнали и към което вечно и завинаги завръщаме се, неусетно звездите умират като в странните приказки стари, а лъчите на Слънцето светят все по-бавно и тъжно, драматично угасват мечтите в разкоша от спомени странни, там където били сме, ще бъдем, дори от Съдбата поласкани или поругани, и ще светят отново звездите над нас и в душите ни, грешните и може би само Слънцето ще се радва на тази звездна съдба, толкоз небесна и синя, колкото огромна детска мечта
Колко дълго, може би до новото ВРЕМЕ и избора на надежди…
Безкрайно дълго ще чакаме избора на красивите си мечти…

Време в безвремието…

На Димитър Милов

Тези странни капризи на времето, които никога не бях усещал така чувствено, точно както днес, не зная защо се получиха други възможни и невероятни признания, но какво по-добро нещо от това, за което ще тръгнем всички да говорим и коментираме така, както можем и Самите ние желаем, т.е. искаме - сега и тук, завинаги.
И какво ли ще остане след нас самите, когато настъпят другите времена, на другите алтернативи и измерения, в широчина, дълбочина и вяра…
Вероятно човек трябва да бъде подготвен за всички възможни изходи- добри и лоши, трагични и комични, гротескови и фарсови, и като в проклятие все се заричаш да започнат новите неща в поведението на тази нова душевност за нови неща и измерения, всички ние да мислим добре, защото не всичко в своята еволюция - предпоследно е, но попадайки в тези странни ситуации, да помислим също за изходи и алтернативи, защото всичко на този свят се заплаща - дори неуловимата мисъл, след която трябва да търсим доброто и злото, дори всяко желание, независимо какво е то-добро или лошо, всеки повик на Душата и Плътта, за която мечтаем и всичко останало…

Шивачево

На Илия Костов

…Зелено градче в зашумени улици, сред зелени поля и гори и всичко е в бяло-зелено, какъв дивен оазис в пустиня от звуци, в които самото мълчание по-силно е от най-силното твое присъствие, и от всичко друго и всъщност всичко има значение и нищо няма значение за теб самия, отпил от най-сладката вода на най-студените чешми и с вярата, че всички мечти сбъдват се, сега и тук, завинаги, а ти живееш все по-тревожно
и трудно живееш, преследван от тези банални и бавни кошмари, но сега живееш все по-истински, защото си осъзнал смисъла на красотата и на смъртта, силата на разума и влиянието на властта, търгувай с всички и всичко, което притежаваш, за продан изложи, пък да става каквото ще, за първи и последен път- Животът е последен и единствен, а ти самият можеш да целунеш чудовището, за да го омилостивиш, да попаднеш в градината на Любовта, Душата те боли не за първи път, защото така е отредено днес да бъде и завинаги, несправедлив е животът…

Този -енннннннн-ти… ден

На д-р Стефка Данева

И по ирония на Съдбта този енти ден е Денят на Свети Юда, числото е деветнадесето, месецът е юни, точно преди Еньовден, тогава, когато всичко зелено е и красиви и силни билките са…
От този ден започва другата история за мен лично, от Св. Юда, защото винаги има начало и край на нещата-това се отнася за краткосрочните, средносрочните и дългосрочни планове-сега и тук, завинаги…нещо се случва, нещо друго, но до стоте дни остават още сто денонощия - 2400 часа, а това е чак на ен-ти ден, в полунощ, точно срещу Денят на шегата, друга алтернатива за сега няма, какво да се прави…
Ако има К.П.Д. една трета само, то това са 8888 часа…но по странни стечения на обстоятелствата, лично Аз, за да успея трябва дълго и продължително да работя-нонстоп, по презумпция, и колко щастливи ще бъдат мечтите ни, когато щастието се случва, но в името на голямата истина, все по-трудно се достигат звездите, почти невъзможно е да разговаряш със тях, защото те са непостижими почти недосегаеми и какво му остава на простосмъртния…да чака своя съкровен и час интимен, сега и завинаги….

Вербално общуване

На Бисер Бойчев

За Празниците, които толкоз много са, най-доброто присъствие се осмисля от възможността да бъдеш сам със себе си, когато другите далече са и невъзможностите да превърнеш в магически реалности, но нима не е по-вдъхновено да се довериш на Красотата и Добротата…като най-силните оръжия - сега и завинаги, и след теб самия…

ДРУГИТЕ ВЕРСИИ

Инструктаж

На Лъчезар Стоянов

Непрекъснато повтаряй и налагай истината своя на всички - знайни и незнайни, познати, непознати - бавно, методично, всичко преосмисляйки, потретвай и за енти път изричай своите истини, докато в съзнанието чуждо дори лъжите грозни станат истини красиви, и останат единствено и само твоите думи, започни тихо в самото начало, а след това все по-силно крещи, а после пак истините свои повтаряй- всеки ден и час след час, докато започнат и те да повтарят твоите версии - единствената цел е Тяхната азбука да Заличиш завинаги, а своята, новата да внушиш като Мистика…в необятността на емоциите…

Измамниците

На Димитър Ганев

Те ходят в скъпите дрехи на преуспелите, но ходят и в дрипи дегизирани - както вчера, така и днес и утре и завинаги, но измамникът си е измамник с дрехи и без дрехи…живее от лъжи и за последно умира задавен, само-удушен в море от лъжи…

Лице

На Иван Енчев

Това е твоето лице, което носиш иманентно с думите си - от люлка до гроб, но ти дори не познаваш своето лице така добре както всички други, останалите, като преценяваш дали е грозно или е красиво, поносимо или е непоносимо, прилично или неприлично е Самото то - твоето лице е твоето оръжие, но за съжаление ти не си го разбрал, нито сам си го избирал, както не си избирал и родителите свои, единствено и само приятелите и Съдбата си избирал ТИ…И все пак това лице е твоето оръжие, което е възможно и неприятна шега да ти изиграе, защото твоето лице е всъщност чуждо, а чуждите лица и, красоти са твои, но твоето истинско лице ти е дадено веднъж завинаги, за първи и последен път и по традиция стара, продадената стока никога не се връща…