ГЛАСЪТ НА ПОЕТА

 Елена Диварова

Стиховете на Николай Славов носят белезите на чиста лирика, родена от една дума, от спонтанно възникнало чувство. В тях градските шумове разговарят с нощта; сезоните се превръщат в часовник, отмерващ личното време на всеки и бележещ пътя на съдбата. Макар че това е поезия на болката, в нея царува хармония. Нещо повече - именно болката от съзнателно изживените минути, от преминалото през сърцето чувство, ражда хармония. Прецизен и по отношение на формата, което говори преди всичко за уважение към речта, към родното слово, този автор, когото пловдивската литературна бохема познава като разбойник  (но добър разбойник!), е поет на финия изказ.

Творческите изяви на Николай Славов през годините имат широк обхват. Негови творби са отпечатани в антологии на поезията, в едни от най-тиражираните вестници.  Звучали са и по радиото. Преди години той беше сътрудник в радио „Веселина”, работил за т.н. „културен пояс” - представяне на български творци. Писал е текстове за песни. Валди Тотев от рок група „Щурците” направи парче по неговите стихове - „Ветровито”. Така се казва и албумът, и пилотната песен към него.

Казва, че е автор на стиховете си, а не поет. И, слава Богу, тъкмо фактът, че се извисява над Егото, го превръща в такъв.

Свежото му мислене с лекота преплита щрихи от картината на света и мигове от личната съдба. Чувството, че си жив, намира проекция във вечността на природния кръговрат в едно от най-хубавите му стихотворения „…”.  Дъждовните капки, капещите листа, надеждата - ето опорните точки в художествения свят и - струва ми се - в живота на Николай Славов.

В представите му за смърт, вечност, споделеност и достойнство можем да чуем диалог между близки и по-далечни брегове в литературата. Всъщност това е гласът на поета, който не само има какво да сподели, но и знае как.


Николай Славов. Отстояния. 2011