БЪЛГАРИ
- Томас?
- Сър!
- Взехте ли си хапчето антисклерозин тази сутрин?
По дяволите… Боя се, че забравих, сър.
- В такъв случай вземете го сега пред мене, защото ще
трябва да се досетите за нещо съществено.
- Много добре, сър.
- Е, според вас от колко време сме заселници в това чудесно село сред планината, Томас?
- Родопи, сър. Името на планината. Тук сме от шест месеца, а от две денонощия насам имаме и българско гражданство. Вече сме българи, сър, каквато беше идеята ви.
- Моята идея ли, Томас?
- Точно така, сър. Идеята, която ви споходи, когато лейди Патриша изрази органическата си непоносимост към Балканите. Извинете.
- Извинен сте, Томас. Е, какво пък, не виждам основания да съжаляваме. Местните хора буквално се надпреварват да ни услужат с какво ли не - само да не бяха тия каба гайди,
дето ги пращат под прозорците ни всяка вечер. Апропо, осведомен ли сте, Томас, какво отличава обикновената гайда от вида “каба гайда”?
- Боя се, че нямам познания по въпроса, сър, но смятам че разликата ще е в степента на напомпеност.
- Да… Някой да ни е търсил тази сутрин, Томас?
- Никой, когото бихте нарекли “някой”, не ни е търсил, сър, ако позволите да се изразя така. Впрочем, в момента някакъв господин с тъмни очила, май нетукашен, се затруднява да влезе, понеже се оказва по-широк от обичайното в раменете.
- Много добре, попитайте го от прозореца какво желае.
- Струва ми се, че господинът предлага нещо, което нарича “мацки”, сър. Момент, превежда го като “гърлс”…
- Имаме ли нужда от толкова прислуга, Томас? Сам бихте се справили с поливането на бегонията на балкона.
- Опасявам се, че това, което наричате “бегония”, фактически е домат, сър. Жената, която чисти при нас, леля Донка, го отглежда, за да подпомогне домакинството си…
Извинете, джентълменът казва, че може и леля Донка, но ще струва 10 лири отгоре, понеже трудно се убеждавала и поради което тарифата отивала към 60 лири.
- Шейсет лири, за да се полее една бегония! Бих искал и
аз да печеля толкова, Томас.
- Не разбирам много добре обстановката, сър, но господинът не изглежда удовлетворен и май кресва нещо в смисъл, че на нашите години и лейди Бекъм не може да ни вдигне бегонията; вероятно е специален израз. О, ето го пак усмихнат! Момент… Сега джентълменът пита дали имаме нужда от някакви “работни визи” за Гърция.
- Колекционираме ли такива неща, Томас?
- Не, сър, но господинът казва, че тези визи дават възможност на човек да бере три месеца маслини в Пелопонес.
- Идеята може да се окаже добра, Томас, бездруго не се движим много! Попитайте джентълмена колко ще плащаме за това бране на маслини, изглежда привлекателен спорт…
- Няма съмнение, че е привлекателен, сър. Чудя се само доколко може да се прилага сполучливо, когато човек страда от подагра.
- Имате подагра, Томас? Че това не е ли за аристократи?
- Имам предвид вашата подагра, сър.
- Наистина ли, Томас? Боже мой, как става тъй, че все първи ги научавате тези работи?
- Не е трудно, сър, от вас ги научавам.
- О! Интересно е аз откъде ги научавам…
- В случая от доктор Харизанов, сър. Тукашен специалист,
който фактически установи подаграта ви.
- И направи това хладнокръвно ли, Томас?
- Всъщност, сър, докторът показа готовност да установи обикновена кожна алергия, но такъв вариант би ни струвал 250 лири повече, затова сметнах за по-приемливо споменатата сума да остане в нашата сметка.
- Имаме обща сметка ли, Томас?
- Извинете…Разбира се, сметката е лично ваша, сър; дори съпругата ви, лейди Патриша, няма участие.
- Е, излиза, че в края на краищата Бог наистина е подредил мъдро този свят. Прочее, смятате ли, че ще е разумно да повикаме за закуска лейди Патриша?
- По-лесно ще е да повикаме духа на лейди Макбет, сър; преди месец милейди замина при сестра си в Калкута.
- Е, надявам се, че събитието не изисква да сваляме наполовина националния флаг. Впрочем каква е тази врява навън, Томас?
- Бих казал смесена, сър. Мегафоните от джамията призовават местните мюсюлмани за молитва, докато една тълпа от столични господа противопоставя още по-мощни звукови
средства. Чувам нещо като “Стани, стани юнак балкански”, придружено от мощни викове, цитирам, “На сапун!”
- Какво говорите, Томас!
- Повикът е от времето, когато един австрийски ефрейтор приканваше една отделна раса да преработи другите раси под формата на сапун, сър.
- Престанете! Чакайте… Помните ли, че напролет посетихме един тукашен манастир, Томас?
- Калоферски женски манастир, сър.
- Именно. А помните ли какво бе изписано върху една голяма плоча от мрамор, Томас, точно над входа на манастирската църква? Добрите монахини там ни го разчетоха по такъв начин: “На наший благородноий покровител и настоятел Негово Величество султан Абдул Азис, с благодарност, 1862″. Е?
- Именно такова нещо бе изписано, сър.
- Но какво илиза, Томас? Един мюсюлмански султан става гарант и покровител на православна обител, а сега май наблюдаваме явления, които не са съвсем адекватни. Или?
- Позволете да отбележа и друго, сър. Постарах се да науча, че е било в традицията майките на такива султани, наричани “валиде ханъм”, да отделят значителни суми за
българските училища в мюсюлманската столица Цариград; поне така го пишат самите български вестници там по времето на споменатия падишах.
- Дааа… Всъщност не виждам защо и сега да не живеем добре с нашите съседи турците, Томас, от другата страна на планината са. Мисля, че като влезнем и ние в НАТО ще
се оправи всичко.
- Ако позволите, сър, ние сме от основателите на НАТО, от 4 април 1949-та.
- Ако позволите, Томас, ще ви припомня, че вече сме българи.
- Много добре, сър. В такъв случай ще си позволя да доложа, че ние, българите, също сме в НАТО, втора година вече, след като изпълнихме куп техни изисквания.
- Изисквания?
- Именно, сър. Примерно трябваше да нарежем две от подводниците си.
- Е, щом са ни в повече.
- Май бяха всичко две, сър. Доколкото съм осведомен, едната доста сполучливо можеше да са потапя до 20 фута, докато другата беше с възможности да се издига от дъното,
стига преди туй екипажът да се изнесе организирано. По-деликатно, струва ми се, бе изискването на янките да намалим наполовина броя на тромбоните в армейските духови
оркестри за сметка на флейтите. Американците уважават флейтата още от времето на войната между Севера и Юга…
- Да. А какво е положението с авиацията ни, Томас?
- Имаме цял МиГ-29 в отлично състояние, сър. Впрочем руснаците ще ремонтират основно и другите ни машини.
- Руснаците ли, Томас? Чудно, мислех, че в техните стратегии НАТО все още е евентуален неприятел…
- А кой казва, че руснаците не знаят как се ремонтират самолети на евентуален неприятел, сър?
