ПОЧИВКА
ПОЧИВКА
Нощта крайбрежна ще покрие бавно
с наметка тъмна пясъците равни.
Тогаз
над някой храст, над някой плет
хорото на светулки ще се мерне.
Над къщите и дървесата черни
ще се въземе после, ще премине
една голяма златна месечина -
да си помислиш: тежка пита мед.
В прозорец, от ръката ти отворен,
ще влезе мирис на листо и корен,
ще се промъкне тънка препирня
на рой щурци.
С крило ще те удари
самотното провикване на гларус.
- Защо от болката остава ехо? -
с въпрос ще отговориш. С плътна дреха
ще те обгърне в тоя миг съня.
ХАЛЮЦИНАЦИЯ
Слушах как една сирена
вика до прегракване.
И треперех, и не можех да заспя нощеска,
чак додето
тръгнах да те търся в мрака -
водена от мислите си трескави.
Хоризонтите ловяха с посинели длани
ту рояци звездни,
ту на вятъра-самотник крясъка.
И пенлива кръв струеше от безбройни рани,
зейнали по непознати камъни и пясъци.
Стигнах онова пристанище -
с мъгли бинтовано,
сред което трябваше да бъдеш,
ако вярвах в календарите.
Кранове захващаха сурово
разговори. И наоколо отдавна беше заран.
Взех да спирам всекиго,
за теб да питам почнах.
Колко рамене се вдигнаха тогава?
Старец някакъв
на края рече над брада пророческа,
че преди дванайсет часа
още по на север си отплавал…
