СЪЛЗА ЗА ЯВОРОВ
СЪЛЗА ЗА ЯВОРОВ
Среднощна драма -
тема за сензационен роман,
в небето на скуката - Халеева комета…
Помълчете
пред открития гроб на поета,
като мъртво око във душите ни взрян!
Той не падна със светлата смърт на войвода.
Не му пя, не го покри със шума гората.
Той и днес е разпънат
между чистата сълза на народа
и любопитството на тълпата!
Оставете духът му над света да се носи,
изтерзан от вековната българска горест,
и да блъска криле в по-жестоки въпроси
от въпросите тъмни на Лора.
И тръгнете след него -
поне с мисъл, със поглед!
В баладичните вечни полета
един сляп и самотен, трагичен войвода
вика вярната своя чета!
***
Кажете добрите думи!
Недейте за утре отлага!
Може би те са нужни
някому днес,
веднага.
Може би в нечий мозък
нещо
със вик
се къса.
Зъзнат
в пространствата голи
думи, пристигнали късно.
Той пишеше стихове… Но кой ли не пише.
Той дишаше стихове! И затова се задъхваше.
Животът му бе предсмъртно четиристишие,
на втория стих прекъснато.
Явихме се всички - в едно гробище есенно.
Събра ни не живият - ямата!
Бе тъжно, дъждовно и мъдро, и песенно.
И само Певецът го нямаше.
…За него
понякога
някоя смешка си спомняме.
(Той беше наистина много забавен.)
И само стихът му,
като въздишка отронен,
из планините се скита забравен.
От тая въздишка скали се откъртват
и падат стремглаво в тревите горчиви.
По-страшно от това,
че забравяме мъртвите,
е само това, че забравяме живите!
КАТАКЛИЗЪМ
Една весела горска пътека
ме доведе
до поляната с незабравки.
И тогава видях
милионите мъртви мравки!
Какъв трус,
какъв гибелен катаклизъм
през поляната беше преминал
и оставил пред очите ми слисани
тая мравешка Хирошима?
Може би
някакви гени сбъркани,
някакво застудяване посред лято…
Или просто
съседният мравуняк бе открил първи
разцеплението на атома?
ШЕГА
“Мои сънародници - американци! Радвам се да ви съобщя, че току-що подписах законодателен акт, който поставя Русия извън закона! След пет минути започваме да бомбардираме!”
(Шега на президента Рейгън по време на техническа проба преди поредната му радиореч.)
в. Работническо дело, 14. 08. 1984 г.
Обичам всички духовити!
Особено ония,
които знаят смешки
за милиард убити.
Възкръснали от завист,
античните трагици
стоят с коси изправени
пред днешните комици.
И толкоз кървав смях
плющи върху земята,
че избуява - бяла -
на мъртвите косата!
1987
