Диана Димих

В този век на скоростта, която често ни отнема способността да се любуваме на света, понякога се питаме защо романтиката на тази книга е пленила въображението ни за цял живот. Защо нейните юначни мъже и хубави като кошути българки са запазили завинаги очарованието си за нас? Може би защото гласът на прекрасното и героичното споява “Старопланински легенди”; защото Шибил и Индже, Божура и Женда живеят в съзнанието ни като символ на човешкия порив към красотата. А той е вечно млад, затова и удивлението ни пред “Старопланински легенди” не повяхва с годините.
За кой ли път потъваме в легендарния свят на незабравимите герои. И отново се убеждаваме, че тяхното обаяние иде от дълбоката им хуманност, от авторовата любов, въплътила в тях най-хубавите черти на българина. Опоетизираният език на Йовков озарява с лиризма си легендите на един народ, влюбен в доброто и справедливостта. От всичките си книги, може би в “Старопланински легенди” писателят най-пълно е разгърнал своя блян по красотата, който ни изпълва с тъга и очакване. Нещо широко и легендарно се разлива край любимите ни герои, една възвисяваща страст определя техния път. И те, дошли сякаш от по-висша духовна сфера, следват повелята на сърцето си, горди пред света и смирени само пред силното си чувство. Ето го Шибил, променен от светлия и безстрашен поглед на Рада. Безстрашният хайдутин ще слезе от Балкана, послушал не разума, а неустоимия повик за близостта с любимата… При Йовков пътят към доброто и красивото често минава през смъртта, затова героите му са проникнати от трагичните тонове на своята съдба. Едно внезапно припламване на обичта, един жест на саможертва - и човешката душа блясва с цялата си хубост. Това е изворът на извисеността, с която са обгърнати героите от “Старопланински легенди”. В тяхната трагика има много от героизма и нравственото величие на народа ни. А над всичко са любовта и красотата, които Йовков издига в култ.
Както в Шибил. “Какъв юнак, какъв хубавец! Такъв човек не бива да умре!”, повтаря беят унесен. Но покосен от куршумите, Шибил спира - страшен, хубав. Накъсва броеницата от бея, но карамфила от Рада не хвърля. Дори за миг не допуска, че тя е замесена в предателството. И нейният писък потвърждава вярата му. Прострели ръце, те падат един до друг. Като петно кръв между двата трупа се червенее карамфилът.
Възхищава ни обаятелният образ на българката в тези шедьоври на поетичната проза. Преклонението на писателя пред физическата красота на неговите героини неусетно обхваща и нас. Немеем пред дръзката хубост на Рада, пред светлото очарование, което излъчва синеоката и златокоса Дойна, пред свежестта на високата и стройна Ранка. Има нещо необуздано и дръзко в чара на циганката Божура, магическа сила се крие в грешницата Женда. Какво друго обединява тази галерия от красиви българки? Бихме ли се възхищавали от тях, ако блестяха единствено с външността си? Трябва да бъдем благодарни на Йовков за хармонията между тяхната хубост и вътрешните им качества. За този съществен момент в Йовковия художествен свят говори и желанието на автора да задържи от легендите на родната Жеравна “всеки елемент, който съдържа в себе си нещо поетично и хубаво”.
В тази вълнуваща книга на Йовков е оживял вековният образ на българина с всичките трепети на богатата му душевност. В удивителното многобагрие ще открием и гордата мъжественост на народния закрилник Индже, и мълчаливата преданост на Тиха от “През чумавото”. Виждаме пред себе си и циганката Божура да чака с детска вяра завръщането на любимия. Женското сърце ще намери сили да понесе измяната му, но не и неговата смърт.
Шоплука има своя Елин Пелин, Родопа оживява в творчеството на Хайтов. Случаят с Йордан Йовков е по-сложен. Родното място на ч о в е к а Йовков е старата Жеравна, скътала в преданията си спомена за личности, които ни покоряват с физическата си красота и нравствена сила. Родното място на п и с а т е л я Йовков е Добруджа, на която той посвети най-светлите страници от своето творчество. Родното място на х у м а н и с т а Йовков е България.
В дивната хубост на пейзажа, в човечността на героите, в тяхната сила и мечтателност - навсякъде откриваме голямата обич на писателя към всичко българско. Поклон пред героичното и красивото, поклон пред целия ни народ - това са за нас Йовковите “Старопланински легенди”.