Щрихи от портрета на будителя Петър Берковски

Юлий Йорданов

Сред дейците - борци за национална свобода с особен ореол свети името на революционера, просветителя, будителя Петър Берковски. Той оставя трайна диря в историята не само на Българския Северозапад, но и на Хасковския край.
Участва дейно в дейността на Ломското съзаклятие, сподвижник е на Васил Левски, преминава през двете легии на Раковски в Белград, сражава се в сръбско-турската война през 1876 година и в освободителната руско-турска война. Това е част от бунтарския му актив, но не бива да изключваме неговата деятелност като просветител. Или иначе казано е неотлъчно от горещите точки в битките за свободата българска.
И точно като техен функционер не се примирява с разделението на родната територия от Берлинския конгрес. През 1882 година е назначен за политически агент на Княжество България в Източна Румелия, с цел да работи за обединителната кауза. Даже в Пловдив до февруари 1883 година издава вестник “Съединение”.
Съединението на двете части, обявено на 6 септември 1885 година, е посрещнато най-възторжено от българския народ. За този исторически акт четем в спомените на негов очевидец от Лом: “На площада се стече младо и старо. На митинга говориха големият поборник и опълченец, окръжният управител, учителят-революционер Петър Берковски, бившият председател на Ломското съзаклятие Димитър Ангелов, учителят-историк Димитър Маринов. Речите бяха изпълнени с чувство на радост от Съединението.” Създадената обстановка налага да се вземат бързи действия за евентуална въоръжена защита. Обявената мобилизация на българската войска е посрещната с въодушевление.
Окръжен управител по това време в Лом е Петър Берковски. Той заема отговорния пост в навечерието на Съединението и проявява изключителна деятелност, чиято кулминация е братоубийствената сръбско-българска война. “Чудна беше натурата на Берковски - отбелязва биографът Димитър Ралчев. - Преди Съединението той бе болен: все охкаше и се оплакваше от досадно дихание и от фистула на безцензурния канал. Два дена преди Съединението той бе готов да отпътува зад граница на двумесечен отпуск за лечение. Много шумната и тревожна вест за делото от 6 септември, обаче го свари в Лом, още не отпътувал. Тая вест се последва моментално от заповедта за мобилизация на войските и от обявеното в страната военно положение. Берковски каза: “Няма да замина за странство: сега се усещам здрав и сега ще разбера, че живея!” Па не замина, остана да изпълнява длъжността си.”
В тези дни деятелността му не се изразява само в рамките на окръжен управител. Берковски облича военния мундир с капитанските еполети и препасва офицерската си сабя. Съгласно телеграмата му кметът на Берковица съпровожда до Лом мобилизираните запасни чинове. Започва организирането на доброволчески формирования. По това време поема и функциите на комендант на Лом, председател на временния военен съд, официален експедитор на тайни заповеди, наставления и донесения срещу защитниците на Видинската и Белоградчишката крепост със София и експедитор на оръжие, боеприпаси и провизии за войската. В доброволческите чети той включва жители на Лом и селата Голинци, Душилница, Прогорелец и други. Сред ломските доброволци са и възпитаници на Педагогическото училище.
На окръжната постоянна комисия в Лом е наредено чрез реквизиции да набави храни за опълчението. Открити са два главни магазина във Видин и Лом, и временни в Лом, Берковица и село Арчар. Своя принос за санитарното снабдяване на армията влага сформираният във военно време ломски клон на българското дружество “Червен кръст”, който открива болници в Лом и Арчар. Помощ с медикаменти пристига от Прага, Москва, английския червен кръст, Шумен и Варна. Племенникът на д-р Петър Берон, Стефан Берон пристига специално от Браила и открива втора военна болница в Лом за оказване на здравна помощ.
Ломското опълчение от 1150 души, берковското - от 800 и кутловското - от 500 на 1 ноември 1885 година се включват в състава на главния резерв на северния отряд, командван от капитан Ганчо Георгиев. Фактически формирането на неговите части започва в началото на войната в село Извор, Видинско, където всекидневно пристигат опълченските чети. Когато на 3 ноември започва настъплението на българския северен отряд по целия фронт, ломската чета съставлява първите отделения в ротите на главния резерв и отчасти на летучния отряд, командван от капитан Тодоров.
За боевете при Кула на 4 ноември в издадената през 1925 година “История на сръбско-българската война 1885 г.” е записано: “… ломските граждани показват необикновена стойност и чудеса от храброст…” Сраженията са съпътствани с неописуем героизъм и въпреки това са пленени 120 ломчани. Останалите бойци се сражават при Сливница, Драгоман, Видин, Брезник, Трън и Белоградчик. Благодарение съобразителността на Петър Берковски навреме е сформирана доброволческа чета от ломчани, която се сражава самоотвержено за овладяване на шосето София-Видин, за да не позволи на сърбите от обсадите при Видин и Белоградчик да се насочат към Лом и от него да поемат към София. А врагът е само на десетина километра от града при село Арчар. Берковски не губи надежда и я вдъхва на бойците. А те не допускат по-нататъшните ходове на сръбската армия.
Заслужено признание за проявената храброст и себеотрицание е награждаването на Берковски и помощниците му с орден “Свети Александър” - четвърта степен с мечове. Благодарност му изказват военният министър Никифоров и началникът на генералния щаб капитан Петров.