Красимир Георгиев

МAЦА МАЦУРАНА

Вкъщи имаме си маца -
котарана дяволита,
тя с опашка и с мустаци е -
хем големи, хем завити.

В този хубав майски ден
Маца има ден рожден -
подарихме й елече,
хубаво да е облечена.

„- Не обичам дрехи лете -
рече Маца Мацурана. -
Мяу, капан ми подарете,
искам мишка да си хвана!”

КУЧЕ

Мъничка къщурка в двора
под черницата ни стара,
в нея не живеят хора,
в нея е стопанин Шаро.

Шаро е приятел верен
на дечицата послушни
и понеже слушам, вечер
той ме спира и ми шушне:

- Заповядай днес в двореца ми,
джаф-джаф-джаф-джаф, за послушните
зная приказки и песни -
много хубави са - кучешки!

ПАПАГАЛ

Папагалски Папагал -
доразбрал-недоразбрал -
стига врели-некипели,
думите ти неузрели са
и към тях като добавка
скърца човката ти остра.
Тука, драги, не е Африка,
тука ти си ни на гости.
Престани, Папагал,
докато си още цял!
Щом си толкоз непослушен:
шушу-мушу, шушу-мушу,
ще направя днес замяна:
влизам в клетката ти жилище,
вместо мен за наказание
ще те пратя на училище.

ПРАСЕ

Свинчо е прасе от класа -
не миряса, не миряса,
цели дни и цели нощи
иска още, иска още!

Папа, лапа и споделя
с животинките ленивецът:
- Колкото съм по-дебело,
толкова съм по-красиво!

И не чува, лапайки, свинчето
на приятелите си съвета:
- Който много дебелее тук,
грух-грух-грух-грух - става на суджук!

МАГАРЕ

На моста по средата спря
магарето Инатчо Гогов:
- От двете ми страни - вода! -
учуди се магарски много. -

Каква е тая дяволия?
Тук нещо май не е наред!
На мен не ми минават тия,
нали съм с коня братовчед,

а значи съм по конски умен!
Къде са тръните, къде са? -
И там, на моста чака тръни
Инатчо Гогов и до днеска.

ПЕТЕЛ

Коко Коковски е селският
ни петел петльов петелски.
Сутрин Слънчо му намига:
- Хайде, братче, кукуригай!

Дрънва Коковски с китарата
и подкарва песен шарена,
поприглажда си опашката
и запява с глас юнашки:

- Ку-ку-ри-и-гу-у, хайде ставайте
от леглата, хора мили, че
закъснявате за работа,
а децата - за училище!

ЗАЕК

Заю Баю днес решил се
като лъв да бъде смел -
лъвска кожа той ушил си,
предрешил се и поел.

Но на горската пътечка
срещнали го вълк и мечка.
Гледат-гледат, най-подир
канят Заелъв на пир.

Влезнали в една бърлога
да почерпят с кълка госта.
„- Кълка ли? Месо не мога! -
казал Заю. - Само постно!”

„- Как тъй?” - скочила Мецаната.
„Как тъй? - скочил Вълчо. - Ха!”
Стана тя, каквато стана, та
Заю върна си страха.

КРАВА

Имаме си в двора крави
две - Млекушка и Красивка.
„- Му-у-у!” - Млекушка е послушка.
„- Му-у-у!” - Красивка - мързеливка.

Казва ми Млекушка крава:
„- Пий млекце, за да си здрава!”
Казва ми Красивка сита:
„- Почеши ме зад ушите!”

И понеже съм добричка,
изпълнявам бързо всичко:
на Красивка дърпам ушкото,
а герданчето - за Млекушка!

МИШКА

Много се учуди мама:
„- В нашта къща има мишка!”
Но понеже съм голяма,
аз не се изплаших: „- Нищо!”

Със съседката говори
мама и й се оплака:
„- Как ли мишката отворила е
на бурканчето капака!”

Мишка-фокусничка тича
в къщата ни: „пафа-пафа!”,
тази мишка най-обича
сладкото на мама в шкафа!

КОЗЕЛ

На булеварда градски днес
пред татковия мерцедес -
незнайно откъде се взел -
върви един брадат козел.
Пред светофарите не спира,
не се оглежда, не подбира.

Аз викам: „- Татко, спри колата,
да вземем ние с нас козата,
та катастрофа да не стане.
Тя на балкона ще живее
и с макарони ще я храним,
а сутрин ще ни буди с блеене…”

А татко весело се смее:
„- Козлите в клетки не живеят!
Козелът е от род свободен
и той е напорист спортист -
добър турист и пешеходец
и най-добрият алпинист…”