Славимир Генчев

ЖЪТВА В КРАЯ НА ЛЯТОТО

От есенната яснота увлечени,
очите ни достигат всеки хребет.
Сега се вижда толкова далече,
че можем
да се вгледаме и в себе си.

Не пречи ни едно дърво да виждаме
гората си от изгреви и залези.
Да, аз и повече
съм те обичал,
обаче никога - по-малко.

В преддверието
чака есента
да доожънем вярното си лято,
невярващо за нищо на света,
че слънцето е лош работодател.

Все по на юг се спуска бавно то
и свети все по-тънко и разумно.
Но аз и на последното листо
ще ти напиша
двете първи думи.

А лятото - все още с голи глезени -
дори не чува моя послеслов.
В живота има повече поезия,
но само колкото у нас -
любов.

ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

Виждам те
толкова ясно
там -
на брега на Реката.
Ти си
моята съучастница
в любовта и оттатък.

Животът ни вече
е като степ -
без краища
и без ъгли.
Но туй,
че не съм при теб,
не значи,
че съм си тръгнал.

Преоткривай ме
в речния плисък,
в светлините на гарата,
в чаша вино
с цялата истина
и в дима на цигарите.

Времето спира,
светът притихва,
за да слушам
как дишаш.
Щом те сънувам в стихове,
защо ми е
да ги пиша?

Изводът е привидно
много суров,
но е житейски извод:
ако наистина
е любов,
тя никога не е близо.

РАВНОВЕСИЕ

Има време за всичко,
пише Еклесиаст.
Пропуснеш ли го обаче - няма.
Но дори да не вземеш
своята част,
не значи, че си измамен.

Да, победите носят радости,
а загубите - горчивини.
Но кой печели, когато пада?
Оня, който руши стени.

Който е стигал
пешком звездите,
той не напредва с бутане.
Грозното и хубавото
са относителни,
а пошлостта -
абсолютна.

Това, че няма всеобща истина,
не значи, че няма криви.
Щом не знам,
че не знам,
ще мисля,
че знам и къде отивам…

Да, всичко на този свят има
основание -
поне на вид.
И само любовта е необяснима -
като
самоубийство на кит.

ОБОБЩЕНО-ЛИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът - да се обиди.

Едно е да знаеш,
че има любов.
Съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото -
подготвен за всичко.

Едно е да знаеш, че има живот.
Съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.

За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго - да я надигнеш.

А какво значи да си стигнал върха?
Още седем града лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.

ВРАТА

Не знам отговора и не питам
защо сме на тоя хал.
Да бяха
две-три злините,
с радост бих си избрал.

Но истината не почва там,
където измамата свършва:
те са лица на една врата,
залостена
отвън и отвътре.

Какво ми остава,
освен да стана
в очите на слепите трън?
За да правиш
хубави рамки,
трябва да бъдеш извън.

Със зъби да стискаш пироните
и с глава да замахваш ясно -
така, че да падат
иконите
на първородните басни.

Нека мине за алегория
или за празна мечта:
щом не можеш
да я отвориш,
просто стани врата.