Кръстьо Кръстев

***

Квадратът е противен -
страните му са равни,
ъглите му и те…

***

Бият тъпана,
той плаче.
А хората се веселят.

***

Имам себе си зад себе си,
а пред мене - свобода -
пътища, но в кръг…

***

Оттеклата далеч, далеч вода
ще се завърне в облака над мене.
Когато изтека след време аз
ще се превърна в бяла шепа фосфор.

***

Сях и жънах,
млях и месих…
Лека нощ, оскъден хляб!

***

Пчелиците заспаха -
не върху лаври -
а сред мед…

***

Моят дом е обрешетен.
Вънка хищници с камшици
ме дресират да мълча.

***

И нека негодуваме -
животът никога не е
везна в покой.

***

Цветята привечер заспиват.
Умора е
да пресъздаваш красота.

***

В светулковите кандила
догаря резедата златна.
Кому се молите, щурци?

***

Хоро от букви се върти -
ту тежко, ту игриво -
Вазовско хоро.

***

Ако ти си тревата,
ако аз съм росата,
Слънце, спи!

***

Секундите все пак тъгуват.
Деца на вечността,
те просто няма да пораснат.