Мина Карагьозова

РЕТРОПЕСНИЧКА

Това бе отдавна, тъй страшно отдавна,
че вече не помня кога…
Бях млада, бях дръзка, бях даже нахална -
не ничия, както сега!…

В море до колене и с птици от злато,
които все още летяха,
бе всичко край мене така непознато
и силни крилете ми бяха.

Бях нежна, бях силна, почти богоравна -
докосвах небето със длани…
Това бе отдавна, бе страшно отдавна,
когато умря…нежността ми.

Сега пак съм силна, но вече съм зряща,
не правя опити за летене
и страшно завиждам на всички летящи
слепци около мене!

***

По дяволите! Аз съм жива!
И в този нелогичен свят
ужасно много ми отива
спасителният ми инат.

А често сграбчвана от болката,
отчаяна, не съм разбирала:
рождените ми дни са толкова,
колкото пъти съм умирала!