Светозар Аврамов

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ИЗБОР

Какво за нас избра, убийствена цивилизация?
Защо не ни остави изборът да бъде наш?
Предложи ни войни и детска смърт, и рак,
инфаркти, наркотици, глад и отчаяние, и страх.
Но в нашите души - претръпнали и ужасени -
покълва яростен протест и зрее огнен вик!
И не след дълго ти ще бъдеш отстранена
от нашите деца, успели да останат живи!

НА КЕЯ

                                          На дъщеря ми Невена

На кея си приседнала - загледана сред мрака,
премисляш детството си сякаш вече отлетяло.
И толкова живот и светлина тепърва те очакват.
Защо си натъжена, дъще, рано помъдряла?

След всеки отлив приливът наистина приижда.
Нерадостите на живота си отиват, русокоса моя.
И знай - след тях ще има много радост, виж
как бурята си е отишла и морето е спокойно.

И ти, повярвай ми, ще се успокоиш, че дните,
които предстоят пред твоя дълъг стръмен път,
ще са изпълнени с любов и творчески открития!
Дано съм жив - пред твоя полет да се преклоня!