Тотю Нерезов

Да не дава Господ да му влезе в главата твоето име, иди го спри, писмо след писмо до всевъзможни инстанции. Ама имаше и кой да му вярва, ей такива бяха на почит. То още като го видиш, ще го познаеш - изпъчил шкембе като преяло биче, то и боята му биволска. Ще започне писмото с уважение към получателя, ще направи едно завидно изложение и, ако не вярваш, с лек заплашителен израз ще те предупреди, че, ако не провериш, ще се обърне до по-горна инстанция. По пет пъти на ден те здрависва като те срещне, по-хубав човек от тебе няма, ама изгуби се зад тебе и ела го виж - реди ли, реди. От едно село сме, колко младежи провали, кандидатстват някъде за работа и само да чуе, работата им брактисва. Тя, държавата, защо обедня, то като нашия сто да ги има, ти стигат. Колко разходи, колко проверки, колко неприятности на невинни лица е причинил. Имаше по онова време едно късокрако проверяващо, от неговите сигнали прехрана изкарваше, като германски миксер каквото можеше разбъркваше и човешки драми предизвикваше. Кой беше по-виновен, не се разбра. С шефа бяхме решили нашенеца да го трепем, омръзна ни заради него да ни разкарват, за едно и също нещо по десет пъти обяснение да даваш. Повече от година по друг път се прибирахме, дано като не ни вижда, да ни забрави, ама не стана, някой ни беше похвалил във вестника и той пак ни подхвана. Сигнал след сигнал, наредени като троскот в бостан, да го скубеш, да го копаеш - повече се въди, без хербицид няма да се оправи. Видяхме се в чудо, ама за наш късмет се поболя и помислихме, че на Господ му е дотрябвал специалист информатор, та да го прибере като номенклатурен кадър, без да изчака срока на разпределението, ама и това пропадна. Докторът е виновен. Бях в командировка в София и нали сме близки, нашите занареждаха - виж, та виж, наши хора сме, с каквото можеш помогни, имаш познати лекари, носи му изследванията и търси ляк за болестта му. С мерак и без мерак търсих навсякъде докторите - едно и също повтаряха, дошло е време ла се издига, близките му да знаят, друг изход няма, болестта е в напреднал стадий, не можеше да се лекува. Ако знаеше шефът каква новина му нося, сигурен съм, че със служебната кола от София щеше да дойде да ме вземе, а не да понасям горещините на следобедния влак за Бургас. Някъде преди Белово съм се унесъл в дрямка и не съм забелязал кога сме пристигнали в Пазарджик, в просъница чувам познат глас и ми се струва, че сънувам - в купето срещу мен с насълзени очи е застанал докторът. Излезнал от затвора, прибира се при семейството си в нашия град. Заговорихме кой как е, нещо ново при нас. Нещо напираше в душата му, изправи се да отвори прозореца и несъзнателно бутна папката с документите на Анонимкаджията, паднаха на пода, разпиляха се, докторът взе да ги събира и да ме разпитва аз ли съм болен, какво е станало, да разглежда събраното и се засмя - късметлия, казва, е вашият, има ляк за тази болест, ще го оправя.
На друг да ги разправя, то цяла София обиколих, ляк не намерих, че един наш доктор повече да разбира. Каквото каза, това и стана - какво го прави, какво го струва, излекува го. Добър специалист. Съдиха го за нещо, полежал в затвора, ама си е доктор. Говореше се, че някой с умисъл го беше наклеветил за дребни неща и по нареждане от някъде се е наложило да полежи. Те, докторите, с омраза не работят, на всеки са длъжни да помагат, дори и на тях злини да е сторил. Нашият оздравя, напери се като кузенски фиток и, нали си беше още мераклия, взе да се чува, че тук-там е пускал крилото.
Около Нова година заколи прасето, та беше ни насъбрал целия род и в центъра на най-голямото уважение беше Доктора с неговото семейство. Анонимкаджията не се отделяше от него и все повтаряше: от Доктора по-хубав човек няма, след седмата или осмата чаша виното изкара на бял свят истината.
- Не се сърди, Докторе, че писах за тебе тогава, но сега разбрах, че от тебе по-хубав човек няма. Все казваха, че не си наш… Ех, Докторе, на троскот хербицид му трябва, така да го отвъди, че и спомен от него да не остане. Но да пръскаш, без да го виждаш, файда няма, трябва да е покарал, тогава се третира.