ТРОЙКА
Печените яребици ухаеха на планина и победа. Небето хвърляше наедрели звезди, камината - огън и по невидим начин сближаваше седящите на масата. Виното се разливаше по чашите и недоволни тази вечер нямаше.
Дарина беше дошла почти случайно със четиринайсетгодишния си син в почивната база на Крушовица по покана на домакина. Десетки пъти отваряше вратите за по-специалните клиенти и му даваше продуктите, написани в списъка му. Още първия път той дойде направо при нея, в “Търговия на едро”, прескачайки обикновената продавачка, носейки опакован в целофан бонзай. Малко зелено бижу за началничката. Очите й се забравиха върху дървото, окопаваха, торяха, напояваха… ако го погледаше още десетина минути щеше да изскочи от забавеното си развитие и то да наруши естествената хармония, култивирана с векове. Прокашлянето на мъжа я извади от унеса. Не му благодари, а връчи стоките от списъка, приготвен прилежно от него. По традиция той пристигаше с букет цветя или саксия и нейната домашна колекция набъбна до три рафта, както и телесложението на посетителите на стопанисваната от клиента вила в сенките на облаците и пушечните гърмежи.
На десетия път ръцете й връчиха кактус. Игличките изглеждаха като златно-жълти и предизвикателно те мамеха да ги пробваш. Дарина ахна и попита мъжа как се казва.
- Таралежова кожа - компетентно изрече гласът, посипан със смях.
- Какво интересно име!
- Шегувам се. Не знам. В цветарницата беше изписано на латински, а аз не съм учил за аптекар… Красиво е и запомнящо се. Слагате го до себе си исе чувствате защитена.
- Нима съм в опасност?
- Не, разбира се! И понеже винаги сте любезна с мен ви каня със семейството ви на вилата над Крушовица. На няколко завоя от София. Мога да ви взема с колата, а за връщане ще ви намерим компания. Често ловджиите са самотни. Да ви се представя накрая - Драган Стоименов.
- Дарина, но вие сте прочели името ми още първия път. Картончето на джоба ми не допуска анонимност.
Дарина нямаше какво да му мисли. Съботите и неделите, ако са дъждовни, а прогнозата я хвърли в отчаяние за тези два дни, й приличаха на полярна шестмесечна нощ. Дълги и скучни като права кална улица. Синът й харесваше полянките и зеленината. Не се катереше по чукарите, а следеше майка си под сенките, лежейки и фантазирайки. “Пубертет… събужда се изморен, на обяд леко се раздвижва, ще си кажаш, че е на път да окуцее, вечер придобива очертания на растящ мъж и тенът му издава нормалност.”
Драган Стоименов ги докара с Пежо-то си, очертало задницата си подобно африканка. Издуваха я килограмите пъпеши, манго, дини, кокосиви орехи, ананаси. За вечерта, след лова, домакинът планираше да направи и плодова салата. “Ще се насладите на ароматите и ще забравите, че сте на минути от софийския смог. Екзотичните плодове ще ни осигурят малко тихоокеанско островче. Е, само на масата, но не е зле…”
Дарина хапна с апетит на забързана към надебеляването дама, а синът й се беше залепил до огъня и подпираше прозореца, със залепените по него звезди. Мъжката компания запя песен, бутилката с вино се съпна в нечия ръка и бялата тържествена покривка се изчерви. Мъжът със светло сините очи не. Гледаше я и все едно се целеше в нея. Преди вечерята домакинът го посочи и я заинтригува с информацията, че той е мерника. Яребиците ще ухаят благодарение на точността му. “Ама жена не може да си уцели. То си е така, ако в едно ти върви, в друго си на опашката. Монтьор е в автосервиз и клиентите му се влачат чак до тук да го молят за внимание към колите им…” Очите на точния мерник я дебнеха. Все едно и синьото им се бе оцветило в червено. Виното… бутилката се разля по масата, но преди нея няколко други се изпразниха.
Дарина запали свещника пред нея. Някои от мъжете пушеха и стана задушно. Пламъкът на свещите направи монтьорът изведнъж смел и фигурата му се изправи и тръгна към нея. Заприлича й на червена декоративна свещ, от тези, които не горят добре и служат повече за украса. Тя си помисли, че ще й каже нещо в стила на пияните самотници, но той отмина, отиде до коридора и откачи от закачалката огромен плетен шал. Домашна вълна. Донесе и го постави леко върху раменете й, поглеждайки я въпросително. Отвори прозореца и напълни чашите с нова бутилка, отворена от едрите му ръце - корени на старо дърво.
- Да пием за дамата в тазвечерното ни събиране. Наздраве! И другата седмица пак да сме налице!
Телата живнаха, домакинът скочи и пусна музика. Боже, откъде им сервира това аржентинско танго. Оставаше й да я покани на танц. Мъжът с ръцете корени я погледна и свещичката в нея примря. Колебаеше се да изгасне или да се направи на силна. А преди минута си помисли колко банална е сцената и как повтаря епизода от един нейн любим филм “Обич”. Играеха Николай Бинев и Виолета Донева. И на стената висеше картина с резени диня….
Непознатият спря до нея и подаде ръцете си. Дарина стана и започна да се учи да играе танго, а мъжът да играе на влюбен. Името му било обикновено - Иван. Може би обикновено, но танцуваше с изискаността на състезател по спортни танци. “Скрит талант. Дали така танцово стъпва между автомобилите… Танцьор и в същото време ловец… Танцът убиване ли е…” Дарина слушаше музиката и мислите й бъркаха стъпките заедно с нея.
На другия ден след закуската Иван ги покани със сина й на разходка. Заразказва за птиците, имитира звуците им и недоволният й син внезапно се ухили и забрави да се прави на отегчен. Привечер ги откара до София и тактично ги покани следващите почивни дни да се срещнат отново. Подаде й визитната си картичка, любезно предлагайки да ги вземе, ако решат да дойдат. По телефона ще се уговорят за най-удобното време.
Веселин, синът й, беше ентусиазиран и веднага започна да си прави планове. Чу го да разказва на приятеля си вечерта колко гот са изкарали с майка му.
Няколко поредни съботи и недели Дарина, Веселин и Иван катереха с колата Крушовица. Зеленият въздух, неомръзващите яребици или корените, които я обгръщаха сладко при танц и след танца, но Дарина се събуди в понеделника и си запя в банята. По-късно край умивалника с изоставените от петъка чинии. “Пея си. Аз, дето съм първенец по фалшивото пеене…” Продължи, а услужливото второ аз й намигна: “Влюбена си!”
Разведена от седем години, пробвала през пръсти дузина флиртове и кротнала като коприва край второстепен път, където минават по погрешка, тя се засуети. Нави си косите, изтегли по една очна линия, тръгна да си издължава миглите и се сети, че от две години не си е купувала спирала за мигли. Мигли… Беше забравила, че има мигли.
Крушовица стана тяхната любовна квартира, а Драган - пазачът на чувствата им. Затопляше най-хубавата стая с балкон към боровата горичка, където залезът се събличаше в зелено. Неочаквано за другите, но съвсем естествено тя каза “да” на предложението на Иван да се оженят. Пубертетната й бързо растяща тревичка Веселин също не опонира. Мъжкото присъствие се увеличаваше, стига женско командване у дома. Заживяха в нейния апартамент. Синът учеше на две пресечки и в името на удобството Иван се съгласи. Наминаваше до неговото жилище, но после предложи да го даде под наем и да не му бере грижата постоянно.
Дните се откъсваха от дървото на сезоните - по-светли и топли, измръзнали от вятъра и дъжда, набръчкани и с грозновати петна от сланата. Дарина съзерцаваше тополата, бъркаща в погледа й, щом надникваше на балкона, и се питаше дали не избърза, омъжвайки се наново. Ходенията до Крушовица оредяха като косите й най-отгоре на темето. Иван напоследък не използваше кавалерството, все го оставяше на задната седалка на Фиат-а си. Преди появата му зареждаше хладилника с пици и полуготови храни, а се наложи да си припомня кое как се готви и даже се сдоби с готварска книга. Времето за храна й изяждаше ходенето на масажист и козметик, книгите й за четене дремеха неотворени. “Българката е бита от бита си”, изхвръкна като тапа от прочетено преди десетилетия интервю с поетесата Станка Пенчева. Поезия ли? Поезия е когато Иван отиде на лов сам или спешно поправя нечий автомобил… Тогава можеше да се запилее като вятър без компас.
Тя разглеждаше брака като редовното меню в ресторант, а синът й, мърморейки в началото от непрекъснатите атаки да се включва по ремоните на колите, взе да се увлича. Тази събота Иван го събуди в девет сутринта с рефрена “Спането е опасен навик” и изскочиха да ровичкат в поредната Хонда. Дарина забеляза започналата да се оформя двойна брадичка на мъжа си и заякналите ръце на сина. Двамата се разбираха, дали защото бяха мъжки и на един акъл… Между нея и Иван се оформяше възел, който не можеше и не опитваше да развърже. Беше глупаво да се развежда за втори път и послуша съвета на колежката си: “Прави се на лисица. Увивай се около него, раздавай целувки и си мисли за някоя филмова звезда. Щом на сина ти му е добре, не помисляй за развод. Майката първи мисли за детето, после за себе си. Влизай в ролята на влюбена още тази вечер. Животът е театър, няма антракт. Обичам го, не го обичам… любовта остави на сина си…”
Дарина направи любимия крем ванилия, наряза сирене, плисна отгоре олио и червен пипер, пържолите изпече в последния момент и любовта пушеше из цялата кухня. Отвори бутилка бяло вино и за малко да се пореже. След месец и половина ставаха три години от сватбата им. Три години, а тя вече се вайкаше вътрешно. Пусто й беше в душата. Окосено. Имаха моменти, когато се смееха и любовта цвилеше с гласа на младо конче до тях, но се нижеха и дни, в които конете боледуваха и стояха затворени. Цвиленето им й се струваше непоносимо тъжно.
Иван й обеща подарък за годишнината им. Ситроен С 3, 75 конски сили с елегантен дизайн. Предпочитан от жените. Оказион, но изпипан от ръцете му и значи нов. Дарина сменяше две превозни средства до работата си и една количка би й спестила студуването и бутането. Размечта се - девица за принц от най-дългата приказка. Отдаде се на готвене и вечерите заприличаха на уютен пристан за влюбени. Синът й забеляза какви мигли си прави сутрин майка му пред огледалото, чакайки, за да си сложи порядъчно количество гел в косите, и се захили. Майка му беше красива, а сега се напъваше да се прави и на по-млада. Нервите й бяха застреляни. “Какъв ловец е чичо Иван!”
Моментът изръмжа в тишината с неприкритото недоволство на Дарина. Мъжът й връчи опакована с розова панделка картина, където покрай някакъв едва видим парк и пейки се мъдреше паркирана кола. Предполагал, че няма да е разочарована. Обожава изобразителното изкуство, а напоследък не си е позволила нищо ново. Художничката е млада и ще стане известна, сигурен бил…
Пяната на шампанското намокри очите й. Синът й получи скутер Blaster - изключителна динамика и отлична маневреност, като начало само с 50 кубически сантиметра, но по-нататък…
- Дарина - удари я гласът с дъх на шампанско, - предположих, че най-хубавият подарък за теб е да видиш, че обичам и приемам сина ти. Той е истински мъж. Мисля, след още малко време да направим заедно наш сервиз. Оправен е и схваща. Чудесно момче!
На Дарина й се прииска да бръкне с направения за случая маникюр в картината, на мястото, където стоеше колата и да премине оттатък. При очакването си за хубав подарък, отнасящ я на работа. Изпи чашата с шампанско и опомняйки се, че първо са децата, после, някъде в края, ако остане свободно място, са майките, отиде да прегърне момчето си.
