Христо Лалев

***

Животът е космическа поема,
човек е сложен само за четец.
По нещичко от смисъла му взема,
а все гризе душата му молец.
И точно тук е неговата драма.
Неукият какво ще разбере?
Ще знае ли, че даже и сред храма
в душата му пак циреят бере?
Когато се напълни с мръсотия
го чака безпощаден санитар.
И тръгва пак душата на просия
за ново тяло през живота стар.