Христо Черняев

В Западния парк,
до виенското колело,
бе къщата на кривите огледала.
Всъщност тя бе елегантна
кръгла палата, бих казал.
Вътре в кръг се извършваше
едно тайнство. Огледалата
изкривяваха скромните образи
на безбройните посетители.
И светът беше крив, ала смешен -
с изкривени черти и представи.
Там смехът обладаваше всички -
и деца, и столетници.
Там и болните ставаха весели.
В онуй време на кривите огледала,
което наричат робско,
всеки се смееше до насита
на своето несъвършенство
и палатката се люлееше
от истински смях…
А сега тя стои мълчалива,
полусрутена и разграбена
от престъпници и от цигани;
без врати, без огледала, без душа.
И без поглед.
Гледката е апокалиптична.
В днешно време, което наричат
свободно,
тук е тъмно и мрачно,
и безлюдно, и страшно. Стените
отразяват халюцинации
и лица на съвременни изроди.
Гледката е апокалиптична.
А навън, като ням динозавър,
е виенското колело,
дето вдига над клоните скелет.