Интервю на Лияна Фероли

- Привилегия или тежък жребий е мисията на твореца, Мина? С „безумно бялата си съвест” ли осветява той истинските скрижали по огнения път на живота?

 - Мисля, че още преди да дойдем на тази Земя, ние поемаме нещо като обет към Бог и към нашите духовни водачи какво ще свършим, докато сме в това въплъщение. Чак после влиза в сила закона за забравата. Но паметта за мисия е вътре в нас и ни води като пътеводна светлина в живота ни. Ясно е , че не става дума нито за привилегия - всеки има мисия - нито за тежък жребий. Учителят Дънов казва: „ В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа.” Това, което сме приели като своя  задача, е волята на Бога за нас лично. И когато изпълняваме тази задача, нашата душа е силна, защото е подкрепяна по своя път от цялата вселена.

- Вид себежертва ли е това да служиш на тази отвъдна и „безумно бяла” кауза?

- Ако под себежертва се има предвид отказа от много удоволствия на живота, за да имаш време и сили за основната задача, заради която си тук, може би. Но, ако погледнем в контекста на смисъла на нашето съществуване на Земята - духовно усъвършенстване  и приближаване към Бога - то тогава  „огненото” служене на „бели” каузи е един от многото преки пътища към целта.

- В свой стих се определяш като „бяла и отвъдна”. Какво донасяш от това „поле”? Всичко свое или и не съвсем?

- „Отвъдна” в моето конкретно стихотворение „Белота” означава над обикновените човешки страсти, над болката от загубата на любимия човек, над осъждането на другите, задето са си позволили свободата да не ни обичат. Дори над страха от смъртта и вкопчването в живота, така характерни за нашето мислене в последните столетия. Но отвъдността в моите стихове наистина има и други измерения. Когато писах втората си поетична книга „Струна над бездната”, имах чувството , че аз не съм автор на тази книга, че текстовете пристигат отнякъде другаде, отвъд. Дори накрая обсъждах с моя тогавашен редактор проф. Симеон Янев дали е  коректно да подпиша тази книга.Той ми отговори, че разбира моите съмнения, но такъв е истинският творчески процес…Той наистина е свързан с други полета и измерения. Но след ранното Средновековие, не е прието да не се подписва ръкопис, защото това мирише на анонимност и звучи несериозно.

Що се отнася до белотата, това е вътрешно усещане, което не винаги мога да обясня.

- Какво място заема творецът в танца-кръговрат между светлината и тъмнината?

- Всички сме ангажирани в кръговрата. Творецът във всички сфери - не само в литературата - най-ясно осъзнава своето участие в увеличаване силата на светлината. Не само със своето творчество, но и със силата на своята мисъл, със своите решения и действия…

- Сега Творецът подарява една временна пощада на своите творения, за да могат да довършат своята мисия, казваш в свой стих. Може би, най-вече, за да предадат и обогатят със своите човешки откровения света на идеитe…

- Мисля, че го казваш много точно. Да и това също, но Бог ни обича и е търпелив към нас. Всеки ще извърви своя път към Него. И ще получи толкова време, колкото му е необходимо. Е, може това да не стане точно на нашата планета, но това са детайли.

- Стигайки до най-дълбоките недра на творческите си сили, човекът ще може ли да открие още приживе своя вечен Дом на Прасветлината, онзи Звезден дом, за който говориш в поезията си?

- Ами това вече се е случвало и то много пъти, защо да не се случи и сега? Мислиш ли, че ако Моцарт не живееше още приживе в измеренията на светлината, щеше да създаде една наистина божествена музика?! Ако помним, не само докато творим, но и докато дишаме,  че истинският Творец е Бог, всичко си идва на мястото.И получаваме шанс и подкрепа в докосването до най-светлите сфери, съществуващи във вселената…А оттам и до реализация на стремежа ни да върнем непокътната светлина, която сме взели назаем от звездите…

- Дали точно чрез магическото въздействие на образа и символа в изкуството човекът ще стигне до най-съкровените си тайнствени сили в себе си. И по този начин да започне да твори така желаната нова действителност?

- Това е един от възможните подходи. Разбира се, има и други.Нека не надценяваме изкуството, като единствен път за духовна еволюция. Ясно е, че това е едно стъпало по пътя към осъзнавне на нашата божествена същност. А има много изпитани духовни практики, но едно е ясно - еволюцията, до нива да бъдем истински сътворци на Бога, е труден и доста бавен от наша, чисто човешка гледна точка, процес.

- С какви думи още искаш да населиш стенещата около нас тишина и какви мостове да хвърлиш над черната бездна?

- С думи на  молитва, светлина, прошка и духовно просветление, с лечение на душата: „Лечител ще моля Бога да стана./ Те, воините не са вече на мода./ Ще превържа и сетната моя и чужда рана/ и чак тогава ще се сбогувам с живота!”

- Останаха ли му на твореца сили да последва съвета на Учителя Мория и да премине през живота като по струна над бездната. И то красиво, внимателно и стремително?

- Страхувам се, че не само творецът, но и човекът въобще, просто няма друг изход. И нека това не звучи максималистично.Ако искаме да не бъдем връщани от съдбата на поправителни изпити, трябва да се научим да живеем в хармония със себе си и света и да следваме законите на вселената. А животът в хармония със себе си и с вселената няма как да не бъде и красив, и внимателен, и стремителен.

- Започнало ли е вече, според теб, масовото ни пътуване назад към „бялата вечност”, към „звездното ни завръщане”?

- Всъщност, да -започнало е. Ясно е, че преходът на нашата планета към друго енергийно и вибрационно ниво включва и всички живи същества и особено нас, представителите на вида хомо сапиенс. Затова е така отговорно да сме единствените същества със свободна воля, живеещи на нашата планета на свободния избор. Но тъй като тук сме въплътени души на различно еволюционно ниво, само достигналите определено духовно равнище ще могат правилно да разберат и приемат прехода. Казано е, че  ”който има очи ще види и който има уши ще чуе”. Т.е., ще последва  посочения от духовните водачи на човечеството още преди хилядолетия път.