ЗАДУШНИЦА
ЗАДУШНИЦА
Колкото и да е малък светът,
той винаги свършва с гробище.
Колкото и да расне градът,
мъртвите
си остават повече.
„И ние сме били като вас,
като нас и вие ще бъдете!”,
шепне отвсякъде
в един глас
мъдрият хор на мъртвите.
Наредени един до друг
на етажите под земята,
те винаги чакат тук -
на входа на двата свята.
Всекидневната суета
е като евтина кръпка
върху дрехата на смъртта;
а тя съвсем не е скъпа.
Последният
известен адрес
е край на друго начало
без утре, вчера и днес
под застиналото
махало.
Тъй, надвесени над пръстта,
не чувстваме, че ни тегли…
А над всички и всичко тегне
търпението
на вечността.
ПОСТПАСТОРАЛ
Потънало в април селце
сред тишина от птичи трели.
Невидимото му сърце
тупти със Страстната неделя.
Не го подминаха Векът
и модните материали,
но не успяха да сломят
бодливия му нрав изцяло.
Пак щъкат ваклите стада
и ромонът на хлопатарите
предизвестява свобода
за Божиите земни твари.
Кокошка шом снесе яйце,
и вдигне до небето врява;
стопанка с пъргави ръце
към другите ще го прибави.
По всички клонки и цветя
пчели жужат без напрежение
и сякаш слушам песента
на стълб с високо вдъхновние.
Призивно изкрещи петел -
и плесне сянката на ястреб,
но набелязаната цел
и този път не стана плячка…
Огледал цялото селце,
разбира той от птичи поглед;
то е великденско яйце
и тук е пуснато от Бога.
И като истински бияч
световните яйца надвива;
дори и волният кълвач
прибира меч и си отива.
Загрижено за своя хал,
селцето не жадува слава.
Но слънцето като медал
на шията му засиява.
ПАСХА
С думи нищо не се променя.
Не се променя и с пот.
Не може никое
стихотворение
да ни прокара брод.
Толкова думи
са без покритие
и в обращение днес,
че инфлацията на съдбите
е естествен процес.
Но сред многото залъгалки
все някой
ще мине прав.
Дори да поспре за малко,
той пак не променя нрав.
Знае: доброто и злото
по-шарена правят солта.
Няма по-хубаво от живота
и по-истинско от смъртта.
Но нищо не е тъй сложно,
че да го прави слаб.
Не губи никога,
който може
от всичко да меси хляб.
И ако робите не въстават,
той за мая е готов.
Може жажда
да утолява
само жадният за любов.
ИИСУС
Той не е господин
за един ден.
Той все си забравя заслугите.
Дори и обикновен,
пак не прилича на другите.
Може
да върви по вода,
но с глава разбива стените.
И не за аплауза
на тълпите,
а за цялата свобода.
Знам, сред глъчката
на суетата
глъхне Божият зов:
невъзможно е патос
да замести любов.
Няма мярка,
дето решава
кой лош е и кой - добър.
Ако изборът
ти е правилен,
той ще е в твой ущърб.
Който е действал открито,
той ще върви
неразбран.
Но след него
стените
ще се превърнат в храм.
САМОТВОРЕНИЕ
Живеем в огледален свят
на двойници и отражения
и между фикция и факт
стоим като стихотворения.
Кое е истинско, не знам:
ръката ли, която пише,
или написаното там,
ако е на командно дишане?
На думите е господар
най-преданият роб на думите.
От нищо не очаква кяр,
за нищо не хаби куршуми.
И никой свят не му е крив,
че в него се оглежда Словото!
Щом авторът е талантлив,
не може да не е виновен.
Безсмислената суета
е твърде постна откъм тайни.
Да помним: трайните неща
не подозират, че са трайни.
ПЪТУВАНЕТО
В памет на варненския поет Иван Манолов
Вече не помня вицове
и не припадам от смях.
Знам:
не стигнах доникъде.
Но навсякъде бях.
Слизам все по-нагоре.
По-надолу се качвам.
С нищо
не промених историята.
Но разпознах палачите.
Без да откривам топла вода
и да прикривам сходства,
бранех своята свобода,
както други -
своето робство.
Вярата нито е дръзка,
нито превива гръб.
Винаги
има връзка
между море и смърт.
Има смисъл началото.
Има изход върхът.
Но за да почне
духът,
трябва да свърши тялото.
ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ ПО ВЕЛИКДЕН
Казват, че не всеки ден е Великден.
Но аз те обичам и всеки ден,
и всяка нощ, и през всички мигове,
които
не зависят от мен.
Две сетива са ми много понякога,
понякога са ми малко и шест,
за да обхвана това очакване,
което се вижда от Еверест.
На любовта
всички възрасти са подвластни -
от подножието до върха.
Тя по всичко прилича на щастие,
но е състояние на духа.
Всичко е ново и още повече,
всичко е старо - и за пръв път.
Аз губя почва, небе, дар слово,
губя себе си, ум и плът,
губя всичко, което стигам,
губя представа за век и миг…
Но пък печеля
вечност от мигове.
И всеки от тях - велик.
