ВЪПРОС
Синът ми (да е жив и здрав) не дреме,
щом чуе звън на чаши и на вилици…
Шестмесечен, усетил е навреме:
„В живота няма място за наивници,
за принципи, за идеали книжни…”
И може би след ден, след два жестоко,
за своето единствено загрижен,
ще вбива хладнокръвно зън и нокът…
Шегувам се. Синът ми е хлапаче,
добро и зло не различава още.
Шегувам се, разбира се! Обаче
един въпрос ме мъчи често нощем:
Не дай си боже утре да се случи
с модерен нрав потомък ми роден.
Ще мога ли все пак да го науча
на нещо свое - вече старомодно!?
Макар да знам: След сто беззъби рани,
които трупай цял живот наивно,
пропуснал всичко, в мен докрай остана
съзнанието, че живях щастливо.
