Марин Ботунски

Всяка година на 6 януари във Враца и Калофер, в десетки български градове и хиляди села достойно, в столицата - по-семпло; управникът - с половин уста, народът - с все сърце отбелязва рождения ден на най-българския, гениалния поет Христо Ботев.
Всяка година Млада България тръгва от Козлодуй към „Околчица”, за да въздаде най-желаната награда за поета - да пее песните му.
Всяка година на 2 юни България цяла гледа в най-високия връх, “един от Йерусалимите на българския дух”, както го нарече народният поет Иван Вазов. Там, “де в кръв облян, паднал певецът горди”.
Защо Ботев е най-българският поет?
Единствен Той поиска да направи “ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба - пък ще изляза на борба със стихиите”.
Преди да станат песни, стихотворенията на Ботев са минали през огъня на душата му и през пожарите на България. Те са плачът, но и животът й.
В най-трудното българско време гениалният калоферец се провикна:

…ръжда разяжда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости.

И още:

В редовете на борбата
да си найда и аз гробът…

И още:

Тоз, който падне в бой за свобода
той не умира!

Единствен Той изрече: “После Отечеството…” И поднесе своя млад, двадесет и осемгодишен живот пред олтара му, след като бе догонил, а някъде и изпреварил най-напредничавите европейски умове, след като изгради темелите на българската журналистика, след като написа двадесетина стихотворения, ненадминати в своята поетическа магия, и дали глътка надежда не само на българския народ, а на всички народи.
И както често се случва с гениалните, Той, гражданинът на света, е недолюбван от управляващите в своята родина. Защото точните думи, изречените истини бодат, защото много от днешните български „патриоти” виждат себе си в огнените му стихове:

Патриот е, душа дава,
за наука, за свобода;
Но не свойта душа, братя,
а душата на народа.

Виждат себе си в „грабете го, неразбрани”, „тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин”.
Но големите - като Ботев и Левски - не се нуждаят от благоволението на които и да са управляващи, не се нуждаят дори от похвални думи, както слънцето не се нуждае от свещички, които да го осветяват…
Ала народът ни, а и светът, се нуждаят от тях!
Литературният критик Владимир Василев нарече Ботев „Орловото гнездо на българската поезия”. На шипченския връх „Орлово гнездо” раждащата се свобода бе защитена с волята и духа на живите, но и с телата на падналите им другари. За съжаление, и днес Орловото гнездо трябва да бъде бранено - от литературното вехтошарство и от крайностите на постмодернизма, от политическото бездарие и от надареното безродие. Ето защо вече тридесет години, около светлия празник 24 май и началото на Ботевите дни, излиза литературно художественият алманах „Околчица”. Тридесет години една родолюбива Ботева чета на мисълта се прекланя пред своя поетически Воевода, отстоява Ботевското начало в българската литература, европейското ни бъдеще и българската национална идентичност. За да останат Ботевите Думи и Ботевото Дело в ума и сърцата на българите, а и на всички хора по света, за които няма по-свято от свободата.