Кристиана Добрева-Станкова

СЛЪНЦЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

                    На един Слънчев часовник

Стрелката на часовника замряла е -
непоносимо е да те обичам,
по каменните стъпки
на отлитащите залези
слънчеви усмивки стичат се,
и Времето лишава се от смисъл,
защото Ние там не съществуваме,
решихме - всеки тръгна сам по пътя,
не беше нужно даже и сбогуване,
но слънчевите зайчета отмерват
посоките на любовта неведоми,
които пак с тебе ни събират
и нищо, че ще бъде само временно…

* * *

                    „Устата ми е пълна с думи….”
                              Валентин Найденов

Най-щурият мечтател си отиде,
най-храбрият, най-верният приятел.
Оставил ни е спомени и думи
и мъдрост да споделяме тъгата си.
Той вярваше, че можем да преплуваме
за истинското слово сто морета
и всъщност даде ни в ръцете силата
да отстояваме честта си на поети,
научи ни да бъдем просто истински,
с обич да умеем да прощаваме
и вярваме, че пак край ручей бистър
той чудните си песни съчинява…

* * *

Обичам времето, когато кестените падат,
на лятото последните лъчи събирам в шепи
и мъдростта на есента в очите ми разтваря се,
а зимата все още е далече…