СЛОВОЛИВНИЦА
СЛОВОЛИВНИЦА
На Мюмюн Тахир
Гори свещта на пролетния минзухар
и по тревата бос минава Господ,
а посред този Божи свят, един пчелар
подготвя кошера за мед и восък…
Пчелата на съдбата му сега жужи
над цвят от мак и цвят от слънчогледи,
но той е просто слисан, че е още жив,
че има смисъл още да подрежда…
И той подрежда всичко както в своя дом.
И той подрежда като в своя къща.
Пчеларят е наместник или иконом
на този Божи свят - един, насъщен…
Насъщен като слънчевата благодат,
като прашеца и като брашното
и като восъка, събран от цвят на цвят,
с които е направено Доброто!
А злото!?… То с рояк мухи бръмчи…
Злодеят сее върху кръв и кости…
Но зида свойта Словоливница с лъчи
Човекът - свещ, запалена от Господ.
ЛЮБОВТА НА ГЛУХАРЯ
Той сега не чува нищо… нищо!
Той сега е в песента заровен,
а в душата му кънтят клавишите
с музиката на Бетовен…
Оглушал е. В този миг Глухарят
е една молитва - той е зов!..
Като пее някой - даже звярът
не посяга… Всичко е Любов!
БАЛАДА
Там, там буря кърши клонове
и сабя ги свива на венец…
Хр. Ботев
Тук, тук - тупти сърцето ми,
почуква отляво, бие!
Повей, повей ми, бял ветре,
откъм Пирин - харамийски!
Туп, туп - по Пътя топурка
чер кон без ездач и цвили…
В съня ми - една къщурка,
а в мрака - гори кандило…
Пред него мама се моли…
Но мама е вече икона…
Мама я няма - соколче
прехвърча само над коня ми…
И тебе те няма! - повтаря,
проплаква отляво сърцето ми.
И свещи горят минзухарено,
и пролет е пак - многоцветна.
Събуждам се - цвете откъсвам…
Не духай свещта ми, бял ветре!
Напролет всички възкръсваме!
Мен Пътя ме чака - към Петрич!
