РОДОСЛОВИЕ

Ели Видева

РОДОСЛОВИЕ

І. ДОГАН ХИСАР

Три глътки вода
от Горчивата бяла чешма
и грейват на баба ми менците
с бакърен отблясък…

Три восъчни свещи,
запалени в каменен храм
и дядо потегля на път,
от който завръщане няма…

Сънувам ги често.
В отвъдното - ангели бели.
А конят им рие с копита
беломорския бисерен пясък.

ІІ. ГРАНИТ

Този дъб ме сънува
с изподраните детски пети,
с пощръклелите плитчици,
все заплетени в клоните,
със смеха като бисерен дъжд,
звънко тропал по кривите корени.
Той е стар,
на хиляда и много години.
Има памет, събрана в листата.
Подари ми едно…
И до днес имам белег
със къдраво ръбче в душата.

ІІІ. ХАСКОВО

Разперен в равното
и не съвсем - почти
под фустите
на планината.
По улиците
криволичат спомени,
а белегът за пролет
е тополов пух.
Сълза за бъдещето
се стаява
и става бисерче
в окото на дете.


 

НЕОБХОДИМОСТ

Не е възможно да е само скапан
живота, който ежедневно бутаме.
Забогатял, разправяте, просяка.
А как блести снегът, събуден с утрото.

И нищо, че в пробитите джобове
вместо паричка шушне леден вятър.
На любовта магичните огньове
в мизерията светят като злато,

с което нищо няма да си купим
и пак ще блъскаме заради хляба.
Животът ни е като кана счупена,
но светлината все пак ще ни трябва