Панко Анчев

За „европейски” настроеното днешно българско общество този въпрос изобщо не съществува. Той не се разисква особено и в Русия, макар там традициите на славянофилството да са оставили дълбоки следи. Животът днес поставя нови проблеми, живеем в трудности, които не са преживявани преди и обществото е настроено повече да търси решения за справяне с моментни трудности, нежели да чертае далечни перспективи. Интересът сега е насочен към това как и кога ще се излезе от поредната финансова криза, докога ще трае световната хегемония на САЩ, кои ще бъдат новите геополитически сили, ще се справи ли светът с тероризма. Чертаят се нови оси върху геополитическото пространство, за да се предвидят и новите военни и военнополитически съюзи. След последното разширение на Европейския съюз, когато към него се присъединиха наведнъж няколко славянски държави, отпадна интересът към славянството, към неговото бъдеще и ролята му в световната политика. Като че ли се реши веднъж завинаги цивилизационната ориентация на славяните и се елиминира всякаква възможност за друго тяхно положение извън Европейския съюз.
Славянофилството е руска идеология от ХІХ век, изиграла решаващо значение в национално-освободителните революции на поробените от Османската империя славянски народи на Балканите. Тезата за необходимостта славяните да се обединят като свободни народи и да изпълнят възложената им от Господа мисия да обновят Европа и спрат нашествието на германо-романската раса вдъхва вяра, че и тези поробени народи ще създадат свои държави с помощта на Русия, за да се включат в процеса, който тя по Божия воля оглавява. Ние с право можем да наречем славянската идея идея и за българската свобода. Тя се подема в поробеното ни отечество, без, разбира се, да се отчитат нейните политически и културни измерения, пък и без да се познава достатъчно. След Освобождението отношението към нея започва постепенно да се променя с промяната на държавната политика спрямо Русия и преориентирането на България към Германия и Западна Европа. Нещо повече: периодично (и днес също) се лансира (по чисто политически съображения) „научната теория”, че българите не са славяни (или че славянският елемент е твърде слаб - сякаш има измерител колко славянска кръв има в един народ) и тяхното място не е до Русия, а до „арийците” и изобщо до западноевропейците. Въпреки това любовта на българите към Русия и руснаците никога не е намалява или изчезвала, но в отношението към т.нар. славянска идея и към идеологията на славянофилство трябва да има друго съзнание. Обикновеното съзнание за родова принадлежност още не е достатъчно, за да се осъществи такъв мащабен алианс, към какъвто се стремят славянофилите. Всеславянството не е механичен сбор от всички славянски народи и държави, а единство на народи, които осъзнават необходимостта да бъдат заедно и заедно да изпълняват Божията воля. То не е икономическо обединение, не е държава от типа на Европейския съюз, а много повече.
В България след Освобождението славянската идея се проявява твърде слабо и се свежда до търсене на сходства и влияния в културата, каквито има и в отношенията с други близки или далечни култури. Българският език се обявява за език-основа на останалите славянски езици, а светите равноапостоли Кирил и Методий като българи са създали азбуката на славяните и са дали „на вси словене книги да четат”. Славистиката като наука е (или поне беше) най-добре развита в България, което ние обяснявахме именно със своето прародителство като най-стара славянска държава и култура.
Впрочем, т.нар. „славянска идея” е била популярна в края на ХІХ до началото на ХХ век, когато присъствието на славяни (главно чехи и словаци, а по-късно и руски белогвардейци) е било осезателно. Те са допринесли много за българската култура - особено за нашето приобщаване към стила и модата на Европа от онова време, но също така и са участвали активно в българския културно-просветен живот и в устройството на новоосвободената ни държава. Тогава именно се създават славянски комитети, чиято цел е да популяризират идеята за славянското единство и необходимостта от сплотяването на славяните и съхраняване на културното им разнообразие. Но извън популяризаторската си роля тези комитети не правят почти нищо друго, най-малкото да разработват и развиват идеите на славянофилството.
Причината най-вероятно трябва да търсим във формиралото се вече държавническо съзнание у българите, което не допуска дори и намек за някакво обединение или сливане с други нации и съвместен живот под ръководството на друг народ - дори и на руския. Тогава се появява и страхът от поробване, от изгубване на независимостта и свободата. Държавата „огражда” с подобен страх своите граждани, развива у тях националното чувство и ги пробужда към национална устойчивост и гордост. Съюзите са допустими, ако запазва суверенитета на държавата. А „всеславянството” е категория от друг ред и до голяма степен изисква отказване от „родовото” за сметка на „видовото”. Новоосвободеният народ обаче не желае такива съюзи, които биха го „обезличили” и въвели в нова политическа зависимост.
Днес за славянството се говори единствено като за духовно общуване; то се споменава от политическа любезност от държавните и политическите дейци от различни страни, за да засвидетелстват чрез него добрите междудържавни отношения. И нищо повече.

2.

Една от задачите на постмодернизма е да преодолее и дори напълно отрече Просвещението и да докаже необходимостта от заличаване на граници и национални различия в името на една икономическа и политическа глобализация. Той цели изрязването на всичко национално в националното съзнание и заместването му с нов тип рационализъм, готов безусловно да приеме необходимостта от уеднаквяване в интерес на по-бързото движение на стоки и капитали, ускоряване на производството и светкавичната реализация на продукцията. Различията пречат; те възпират икономическия процес, натоварват го с трудности, които той не понася и се мъчи да се отърси от тях. За да върви напред и постига целите си.
Икономическите процеси се движат по-бързо от промените в обществените съзнания. Рано или късно общественото съзнание започва да изразява реалността такава, каквато е и да я осмисля и направлява. Реакцията спрямо глобализацията, която практически отрича просвещенския модел на обществено развитие и държавно устройство, показва колко болезнена е темата за подобно уеднаквяване и пренебрегване на националните различия и колко силно е все още националното чувство и страхът от „връщане на робството” у младите и наскоро освободили се нации. Съпротивата не е просто срещу САЩ като световен хегемон и налагащи свои модели на тази глобализация, а заради неясните перспективи пред явлението след неговото осъществяване.
Стремежът към глобализиране е изконен човешки стремеж към универсалност. Затворената в себе си държава, още повече малката и слабата, не е идеал, защото не позволява да се разгърнат мащабни проекти и да се осъществят процеси, които да впечатлят света и да го променят изцяло. Тя не дава простор на мисленето, а културата й е с ограничено в рамките на границите й влияние и въздействие - дори върху собствения й народ. Малката, затворената в себе си държава е слаба и немощна по рождение и остава такава до края на съществуването си - ако, разбира се, не тръгне да се уголемява по някакъв начин и да покорява други по-слаби от нея и така да се превърне в голяма държава. Империята е земното въплъщение на универсалността, на Божието царство. Но империята не се създава заради икономически причини, а за да обедини различните народи в името на Истината и да придаде на тази Истина плът и кръв чрез човеците. Империите са били разрушавани пак от империи или от предимперски образувания, в които зрее идеята за универсалност и се формира съзнание за “всемирност”, за което говори Николай Бердяев в книгата си “Судьба России”.
Съзнанието за всемирност е основополагащо, за да бъде голямата нация и малките около нея готови да се обединят и създадат някакъв вид империя. Това именно е месианското чувство, което може и да не се осъзнава, но действа активно и кара народите да вървят по отредения им път. Но за южните славяни, които хвърлиха толкова обществена енергия и сили, за да докажат своята национална обособеност и право на национална държава, всемирността е по-скоро съзнание за част от световната икономика и готовност да се включат в нея, щом тя ще им донесе повече блага и сигурност за физическото им съществуване. Самите славяни са водили и водят и сега борби помежду си заради отграничаването си едни от други. Славянството не им дава гаранции за неприкосновеност на самобитността и държавната независимост. Нещо повече: именно общото родство, общият език и духовност те приемат като заплаха за изгубване на различията и бързо сливане в едно национално тяло.
Българите, например, са все още чувствителни към темата за Македония, македонската нация и македонския език, защото Македония е неосъщественият национален идеал на Възраждането. Ако живеещите там славянски жители (българи според нашата традиция) не се определят като българи, то значи този идеал никога не може да се осъществи. Днес малко позатихнаха споровете около признаването на македонския език и македонската история като самостоятелна и несвързана с българската. Но те тлеят и нищо чудно скоро да избухнат с нова сила. Всичко това е разделяща линия между братя-славяни, засилване на национализма до състояние на вражда, което показва степента именно на „всемирност” у двата народа.
В подобно положение са и отношенията между българи и сърби. Обособяването на македонската нация е резултат от активната сърбизация на българите в Македония, която достигна дори до изкуствена сръбска редакция на българските диалекти там с цел създаването на самостоятелен книжовен македонски език.
В славянството съществуват и конфликти между сърби и хървати, между сърби, хървати и словени. Да не забравяме и вековната неприязън на поляците към руснаците. Славяните живеят в съседни държави, а войните се водят именно между съседи и съседите най-много се мразят и се бият помежду си. Сегашното им трудно икономическо положение ги прави егоисти в търсенето на спасителни варианти на своето тежко положение. Всички те чакат помощ от някъде и от някого и защита от евентуални агресии и заплахи за националната им сигурност.
Страхът за физическото съществуване у славяните идва от Възраждането насам, когато и при тях започва секуларизацията, а държавите им се отделят от Църквата и се трансформират дори в атеистични. Рационализмът, върху който те градят своето битие през Модерната епоха, убива поривите им и свежда всичко до ползата за себе си. Никак няма да е пресилено да се каже, че капитализмът е убиец на славянството. Капитализмът налага правила и норми, които са в противоречие с душевността на славяните, с техните битови и екзистенциални нагласи и начини на поведение. Той ги кара да развиват именно своя егоизъм, проявяван най-често чрез национализмите, разделя ги по политически и икономически признаци, толерира едни за сметка на други - най-често поощрява католиците и протестантите сред тях, а наказва православните (да си припомним отношението към косовските сърби, бомбардировките над Белград, международния съд за т.нар. “престъпления в Югославия” и др.). В резултат се получава онова, за което пише големият руски философ и славянофил Иван Киреевски: „Разумът се превръща в умна хитрост, сърдечното чувство - в сляпа страст, красотата - в мечта, истината - в мнение, и науката - в силогизъм.” Пораженията на западноевропейския рационализъм и атеизъм по своята сила и последствия могат да се сравнят с колонизирането на народите на Америка и Африка, та дори и с избиването и асимилирането на индианците в САЩ, с почти пълната ликвидация на техните култури и етническите им особености.
Славяните (с изключение на руснаци, белоруси, украинци и донякъде поляци) не са живели заедно след разделянето им и тяхното разселване в различни краища на Европа в началото на Новата ера по време на Великото преселение на народите. Но явно тогавашните сили на сцепление между тях не са били така ясно изразени, поради което и се разделят (макар и на сравнително големи групи, определени в историята като източни, западни и южни). Те се пръскат и поддържат след това не чак толкова трайни и продължителни връзки. А и отделните групи се подразделят в средновековни държави, някои от които не съществуват дълго, а други народи дори изчезват или остават съвсем малобройни. От тях произлизат много нови народи. Това води до обособяване на различни славянски езици и култури, които са сродни, но напълно самостоятелни и развивали се под влиянието на различни други култури. Повторното им отделяне става след разделянето на Източната и Западната Църква и особено след схизмата през ХІ в. Не е случайно, че мисията на Св. равноапостоли братята Кирил и Методий е неуспешна и техните ученици са преследвани и изгонени от Чехия и Моравия, т.е. от братята-славяни. Но и единоверците не живеят задружно и не постигат заедно историческите си сполуки.
Това трябва да ни накара да се замислим дали наистина славяните се изживяват като единна общност или поне дали са склонни да преодолеят днешните си национални различия и ориентации, за да продължат на друго равнище общия си път в историята.

3.

На други места съм писал за причините, родили славянофилството, но тук сега бих искал да размишлявам върху една друга причина, караща руските мислители да сметнат, че е възможно и необходимо обединението на славяните и че те имат да изпълнят месианска роля в човешката история.
Самата Русия заживява с идеята, че е призвана да продължи Източната Римска империя и да наложи нов ред и нова нравственост в света. На нея всъщност не й трябват съюзници, които да й помогнат да осъществи месианската си цел, защото може и сама да я изпълни. Още повече, че за да включи всички славяни в своята орбита, е необходимо те да бъдат политически свободни и убедени, че са готови да вървят с нея. А те не са нито свободни, нито осъзнали ролята, която Русия им отрежда. Погълнати от Османската империя и Австро-Унгарската, те изживяват сложен и труден процес на национално самоосъзнаване. На тях са им необходими стимули за ускоряване на национално-освободителните и буржоазните си революции и да формират свои национални държави след разпада на владеещите ги империи. Не е случаен призивът на Н. Я. Данилевски, бащата на руското славянофилство и автор на забележителната книга „Россия и Европа”, за необходимостта час по-скоро да бъдат ликвидирани двете империи като тиранични и изкуствено създадени, пречещи на историческия прогрес и свободата на народите.
От ХVІІІ век Русия си поставя за разрешаване два главни проблема: полския и проблема с Османската империя като пречка за овладяване на проливите. И двата проблема са свързани с политиката й на европейска суперсила, която има свои интереси и зони на влияние. Полският проблем е по-скоро вътрешно-политически, доколкото Полша е част от Руската империя, а проливите са елемент от нейната сигурност и добро военно-политическо разположение върху картата на континента. Съдбата на Русия до голяма степен зависи от тези решения. Опитите със сила да бъде намерен изход от полския въпрос или да се разположи Русия по-близо и удобно, пък и дори да завладее проливите, не носят кой знае какъв успех. Дори напротив, само усложняват положението й и я изтощават икономически, политически и военно. Обществото се настройва отрицателно към подобни опити, недоволството нараства, международното обкръжение е недоверчиво към всичко, което е милитаристично изразено и се отнася до преки ползи и изгоди. Необходима е очевидно нова идея, която да оправдае политиката на сила, да я смекчи и разкраси и дори да я направи привлекателна за обществото, народа и Европа.
През ХІХ век се ражда и славянофилството като политическа и нравствена философия и идеология на Русия от Модерната епоха. С тази философия и идеология Русия „споделя” своята мисионерска роля с братята-славяни, придава им съзнание за всемирност и ги прави богоизбрана раса. С това тя дава тласък на техните национално-освободителни борби, вдъхва им надеждата, че няма да ги изостави и ще ги избави от поробителите им. Славянофилството е много важен ускорител на историята на славянските народи и има огромно значение както за нашето национално самоосъзнаване, така и за освобождението ни от османска власт. Славянофилите в Русия организират цяла система за обучение на млади българчета (а и на други поробени славянски народи) в престижни университети и военни училища и те са един от най-активните фактори за формиране на руското обществено съзнание за необходимостта от война срещу Турция. Това естествено отваря вратите на Русия през България към проливите, оправдава военната доктрина и изиграва стимулираща роля за важи исторически процеси през следващия век.
Същото важи и по отношение на т.нар. в Русия “полски въпрос”. Славянофилската концепция снема този въпрос от разглеждане, тъй като в близкото бъдеще славяните трябва да бъдат заедно - следователно и Полша. Тук волята на историята е друга, но в случая е важно да проследим идеологическия смисъл на политическото явление и опитите то бъде овладяно и управлявано от властта.
Ще бъде напълно неправилно и несправедливо дори да свеждаме славянофилството до политическа философия и идеология, стремящи се да оправдаят политическите замисли и действия на държавата. Славянофилството е породено от обществената потребност руският ум да изработи философска стратегия за историята, а не от конкретни краткосрочни или дългосрочни държавни цели, но то е и начин на мислене, проявление на общественото съзнание и на руския месианизъм. Славянофилството е и реакция на немския национализъм и немската класическа философия, обявяваща чрез Хегел края на историята с Ваймарската република и световното господство на германския културно-исторически тип. Славянската идея е необходима и за да се покажат дълбоките корени на руската култура и руския национален гений, да се видят колко питателни са соковете, които са се влели в нея от традициите на целия славянски свят. Самата Русия е разноезична държава и не всички нейни жители са руснаци по произход, но с всички славяни общността става огромна, разнолика, разноезична, но родствена, единокръвна по пряка линия. Без останалите славянски племена, народи и нации руската цивилизация би била самотна и по-трудно ще прониква и ще влияе върху европейските култури.
В Русия винаги са се търсели различията и единението в Европа и света на принципа на културно-историческия тип, на родството или липсата на обща кръв у народите, а не по икономически интереси. За Русия не съществуват „жизнено важни региони”, за запазването на които тя е готова да хвърли всякакви средства и сили. Тя е предимно там, където са корените на славянството. Разбира се, че руската политика и дипломация, а и войската й, се грижат за сигурността на границите й, за спокойствието на поданиците, но това са действия от друг ред. Фактът с т.нар. „Източен въпрос” е много показателен за начина, по който тя се стреми да защищава и осъществява интересите си. И в милитаризма, и империализма тя винаги се опитва да проявява нравственост и духовна възвишеност.

4.

Възможно ли е в днешната епоха народите и държавите да се обединяват доброволно върху принципа на кръвното и културно-историческото родство, да преодоляват реалните си различия и да пренебрегват собствените си икономически и политически интереси? Този въпрос поставя самото славянофилство и идеята за славянското единение.
Цивилизациите са единство на сходствата и родствата при съхранени различия в проявленията им. Там народите не са еднакви, а само родствени с общо съзнание за историята и културата. Цивилизацията се формира под напора на най-могъщата култура с универсален характер, която съдържа в себе си най-важните характеристики и основни идеи на културите, които влизат в нея. Тя в някакъв смисъл и степен не просто универсализира, но и нивелира, влива в едно, насочва към руслото цялата система от подробности и принципи. Цивилизацията е котелът, в който всичко това се претопява и слива в една неразчленима сплав. Формирането на нови цивилизации очевидно ще стане чрез обединението и сливането на близки по родство и дух народи или поне между такива, които са в непосредствени сношения. Въпросът е доколко славяните са такива помежду си и ще изберат ли такава съдба за себе си.
Славянофилите изключват из славянското семейство поляците заради това, че са католици. Подобно отношение (макар и не съвсем същото) имат спрямо чехите и словаците. Както е известно, в описаната от Н. Я. Данилевски в книгата му „Россия и Европа” таблица на бъдещите държавни образувания поляците не присъстват със своя самостоятелна държава. Те са част от Русия. Останалите славяни са в различни конфигурации. Няколкото славянски държави (по-големи от сегашните) оформят по Н. Я. Данилевски територията, населявана от славянския културно-исторически тип. Неосъществяването на този проект през ХІХ и ХХ век го поставя под съмнение в сегашната геополитическа ситуация, където държавите са се разположили не просто териториално, но и цивилизационно и съобразно техните политически зависимости и влияния. Това откъсва славяните едни от други; те рядко търсят помощ и съдействие помежду си; дори не винаги търгуват активно, особено с тези, които са извън Европейския съюз, а и тези, които са в ЕС, внасят и изнасят стоки, само ако тези стоки са на съответното качество. Т.е. държат се менторски и като чужди, с досада и пренебрежение.
Цивилизацията се създава от народи с еднаква вяра и религия. Религията е елементът, около който останалите елементи се групират и който служи като катализатор на процесите. Днешните славянски народи са секуларни, извън Църквата. Идеологиите са временни обединителни сили, които бързо намаляват въздействието си с промяната на обстановката и условията в нея. Военно-политическите и икономическите съюзи се опитват да играят ролята на цивилизационен заместител, но те са изградени върху чисто икономически и политически принципи, а не на единства в културите и религията. Поради това имат конюнктурно значение и твърде кратък за мащабите на историята живот. Световният хегемон е далеч по-ефективен обединител на културите (за съжаление, само на масовите) отколкото който и да било междудържавен съюз. Виждаме как днес се шири културата от американски тип, служеща за развлечение и идеологическа пропаганда на американския начин на живот, на т.нар. „американска мечта”. Тя е агресивна и се разпространява буквално в целия свят и слага отпечатък върху всичко национално, като го всмуква в себе си и го обезличава напълно. И никой не е в състояние да й се противопостави. Дори и да се смени икономическият, политическият и военният хегемон, американският тип попкултура ще продължи още дълго време да доминира в света и да налага своя стил и начин на художествено мислене и социално поведение.
За съжаление, факторите, които биха стимулирали славянското единение днес са по-малко от тези, които работят срещу такова единение и цивилизация. Причината е в отсъствието на религиозно съзнание, което единствено може да разбере смисъла на славянско единение и да работи в негова полза. Ние виждаме как през последните 20-30 години действа възроденото религиозно съзнание у арабите и мюсюлманите, макар и при тях да съществуват редица непреодолими пречки. Но непреодолимите пречки са плод на все още неразрушеното атеистично-светско съзнание на управляващите и буржоазията.
Постмодерният свят ще излезе от сегашната икономическа криза с нов световен лидер, с ново разположение на великите сили и с нови полюси на европейската и световната геополитика, но няма да промени парадигмата на своето съществуване. Ще се появят нови субекти, а други ще изчезнат или ще намалят въздействието си върху икономиката и политиката, но системата няма да се смени - въпреки че по същество е изчерпала смисъла и енергията си. Но в историята времето тече по-бавно, периодите са дълги и когато говорим, че скоро ще се проявят необратимите изменения, водещи до смяна на системата, това би следвало да се възприема в перспектива, почти библейски, а не в размера на човешкия живот. Пък кой знае…
Системата, която ще наследи настоящата, ще наложи нови държавни образувания и нов модел на тяхното създаване и организиране, основан на цивилизационния принцип, т.е. на принципа на културно-историческия тип. Това означава, че различните културно-исторически типове ще поемат функциите на сегашните национални държави и военно-политически и икономически съюзи, за да организират своите народи и да им създадат по-добри условия за тяхното хармонично икономическо и културно развитие. Такова развитие, съобразено с културните и родови своеобразия на народите, може да придаде смисъл в тяхното съществуване. Идеята на славянофилите би могла да се осъществи едва в такава една нова система, преодоляла рационализма на Ренесанса и Просвещението, отрекла атеизма и икономическия интерес като мироглед и основен мотив в обществения живот и в геополитиката.

5.

Проблемът за обединението на славянството и натоварването му с историческата задача да работи за нов световен ред трябва да се разглежда в перспектива, а не като възможност за незабавно разрешаване. Задълбочената разработка на бъдещия модел на всеславянството ще избави славянофилството от греха да бъде или империалистическа идеология, или наивна утопия, или сляпа надежда в условията на упадък и криза в Русия.
Но едно бъдещо „всеславянско” обединение ще трябва да решава сложните икономически проблеми на новата система, което също е предмет на анализи и изследвания. Така славянофилството по-лесно ще посрещне епохата, в която ще се осъществи исторически и ще оправдае прозорливостта на своите родоначалници.