Ламар

По мотив на китайска приказка

Бедният Лу Сян, като премина оризищата, пое нагоре към планината. Луната възлизаше над голите хребети. Той се провикна. Само ехото от гласа му се обади и замлъкна. Тишина. И в тая тишина неговите боси стъпки шумоляха в опадалата шума. Вървеше и си мислеше: ако намеря това упорито магаре, ще го наложа така, че да ме помни. И както си вървеше Лу Сян, внезапно луната се обърна пред очите му. Той пропадна в дълбока вълча яма. Сърцето му заби ускорено. Като се успокои и погледна нагоре, видя, че звездите са много високо. Опита се да излезе, но влажна пръст се посипа в очите му. Седна на студен камък и се размисли.
- Тук ще е моят гроб! О, луна, озарила звездното небе! - промълви Лу Сян.
Цялата нощ той не мигна. Влагата се впи чак до сърцето му, навлезе в душата му. Тъмнината го подтисна и той се разплака. Горе шумолеше вятър. Свиреше отверстието на ямата и чак когато утрото поръси светлина и запяха птичките, Лу Сян се успокои. Една надежда трептеше в душата му, както трептяха птичите песни. Внезапно той дочу плавен шум. Отгоре се надвеси голяма змия - очиларка, - срина се в ямата, намота се на валмо и надигна високо главата си. Като съзря човека, тя се разфуча, разтърси туловище и сложи главата си на гърдите му. Лу Сян я гледаше с изплашени очи и трепереше. Змията го гледаше право в очите. Той едва дишаше. Тя разтвори уста и езикът й затрептя до устните му. Лу Сян пребледня и падна гърбом. Тогава змията се изправи, полази нагоре и го погали с опашката си. Лу Сян също я погали. Той почувства приятелска топлина, обхвана змията с две ръце и също полази нагоре. Змийското тяло припука, но той се възкачи и ранното слънце затопли лицето му. Змията изсвистя и слезе долу в ямата.
Като премина Лу Сян бедните къщурки на града и запря сред площада, съзря един факир, който разиграваше малка змия. Изправи се до него и както гледаше, обърна се към факира:
- Това не е змия - рече му Лу Сян. - Аз познавам на едно място една преголяма очиларка, дълга колкото тебе и баща ти.
Факирът го загледа учудено, прибра малката змия в торбата и го попита:
- Можеш ли да ме заведеш дотам, аз ще ти дам едно живо магаре.
- Не ти ща магарето, аз ще си намеря своето, но мога да те заведа, за да видиш каква голяма змия живее в ямата до голямата планина.
Като стигнаха там, факирът забоде три бамбука над ямата и метна върху тях ситна мрежа. Извади тънката си свирка и засвири тъжно и провлечено. Змията се показа отдолу, омота се в мрежата и факирът я завърза. Като съгледа човека, когото тя спаси от ямата, разлюти се и пръсна две капки отрова в очите му. Човекът веднага ослепя и като се гърчеше, рече:
- Толкова предатели има на тоя свят! Мене ли намери да ослепиш!