Христо Банковски

НЕЩО ДРУГО ЗА БОТЕВ

Ти, големият чиновник, коленичиш пред Ботев,
но ако той беше жив - щеше да го уволниш от работа,
защото често би ти „развалял живота”
и твоята началническа дума - би се чувала слабо.

Ти, прекрасната дама, която артистично кокетираш
с Ботевата поезия и неговия живот,
жена да му беше - щеше във всичко да го възпираш
и накрая - би му поискала развод.

Ти, набожната майка, която и днес пред бога
молитвено вдигаш очи и палиш свещ,
щеше да го осъдиш - трогателно и строго
и като нехранимайко - от него да се отречеш.

А геният е разпънат между неподозирана любов
и нечовешка обида…
Вие оставате същите. Вековете вървят.
Той твори така, че даже боговете могат да му завидят
и като нов Прометей на скалата да го приковат.

Но щастлив е бил Ботев, че е имал най-святата майка,
най-българската майка, истински вярваща,
Алтън Калофер - икона златна и малка
и над нея от Врачанските чуки
молитвено долитат гарвани.

Щастлив е бил Ботев, че е имал Венета,
защото горе над Враца тънки самодиви не тичат.
Ах, тая грешница - от бога проклетата,
необвързаната с венчило
българска Беатриче…

А Ботев живя светкавично и епохално,
защото, макар и гладен, не прие робските окови на хляба,
защото имаше само трима велики началници:
една България,
една поезия,
една сабя!

ЮНИ

Втори юни наричат ден на Ботев.
Един ден е малко - Ботев е вечност.
Идва и си отива живота,
а златният Калофер остава далече, далече.

Ботевата смърт е красивата сянка на една мечта,
на една осъществена молитва.
Тъмна като петвековно робство е пръстта,
черна е нейната прабългарска палитра.

Пада Ботев - 28-годишно момче,
което може да заповядва на облаците и небето,
което може могъщи метафори да изрече
и после да тръгне спокойно към небитието.

През юни умира още един поет,
умира с двадесет и четири усмивки, умира просто.
Неговият последен тъжен и весел куплет
дописва Жълтата гостенка.

И пак Христо, отново Христо. Български Христовци,
български мъченици, прокълнати поети!
Вашите имена са толкова чисти,
че даже калта върху тях свети!

През юни разстреляха 18 парашутисти,
начело с Цвятко Радойнов - и в смъртта начело.
Защо слязохте от небето - спокойно и чисто?
Нима слязохте, за да ви разстрелят?

Защо не останахте там горе - при слънцето,
при белия въздух, където даже ветровете мълчат?…
Но земята притегля към себе си зрънцето -
топлото човешко зрънце: плът от нейната плът.