ДУХЪТ НА ВОДАТА
ДУХЪТ НА ВОДАТА
Аз съм този, който пребъдва
в неспирния бяг на сезоните.
Аз съм облакът, който
послания праща
на далечната пустош безводна.
Аз съм капка дъждовна,
по стъбло на столетник
се стичам
и потъвам в безкрая
на земната мъдрост.
И сълзата в окото на пролетно цвете,
и стаеният порив
на висулката ледена,
и гласът на пороя съм аз.
Аз съм форма
и звук,
и движение…
Матрица нетленна,
невидима същност,
аз пазя на времето тайната.
МОРЕТО
Рушат вълните пясъчни дворци,
изтриват с хладно безразличие
знаците на детското усърдие.
Изхвърлена бутилка на брега,
но няма кой ръка
към нея
да протегне.
Пътувало незнайно откога,
едно писмо остава непрочетено.
С човеците Морето си играе,
забавя техните послания,
открадва от копнежа и от болката
по бреговете недостигнати,
по хоризонтите – миражи
и по далечните пристанища,
за да запази силата, която
на времето посоката задава.
С човеците Морето разговаря,
за да възражда в приливи и отливи
и в шеметни стихии да развихря
порива по неизвестното.
МИТАРСТВА
В един жадуван миг вълната
брега целува и го омагьосва,
дарява го със силата, пораснала
в омаята на дългото препускане,
потъва после на дълбоко,
понесла бремето на болката.
ОТРАЖЕНИЯ
От съненото утро до прага на нощта,
от думата отронена до ехото – признание,
от повика на погледа до тихото отдръпване,
от бавното угасване до новата искра,
бележат истините свои измерения,
които сънищата отразяват,
за да гадаят смисъла
на непрестанното движение.