Красимир Симеонов

СКРИЖАЛАТА

1. Всеки миг си представям,
че се уча да дишам;
да овладявам по детски
всеки миг.

2. Вгледан навътре в своята длан
дълбая в меса, сухожилия, кръв,
до мъничка точка - длан,
през която някой е вгледан в мен.

3. От горе до долу -
равномерно -
потрепва прозрачната нишка.
Провесени мигат от нея
очи и стремления -
сякаш бабиното вретено, 
       а е скиптър.

4. Деца дърпат пръчка за двата й края -
притежава ли всяко своя край?
Или пръчката е единна и тя
ги държи за себе си.

5. Спре ли махалото на часовника, той пропада в нищото,
превърнал се в мидичка сред мидичките по брега.
Но така пленителна в шепичката на озарения малчуган.

6. Когато тук откъснеш цвете,
                 някъде умира дете.
Когато тук убиеш куче,
                 някъде умира дете.
Когато тук загине нещо,
                 някъде умира дете.
Сега разбираш какво значи
                 Бог да е смъртен.