Пелин Пелинов

Неотдавна моят колега и приятел Павел Васев - директор на Народния театър „Иван Вазов”, публикува във в. „Труд” великолепна статия - „Обвинявам политическата класа в национален нихилизъм”. В нея той справедливо заявява, че българската култура е в задния двор на съвременното ни общество, че творците и художествените ценности са изправени до стената. И по-нататък: „Политиката на прехода нанесе удар на българската духовност, изключвайки постепенно нейното критично поле от дневния ред на обществото.” И още: „Обвинявам политическата класа, че за 20 години не можа да създаде културна стратегия”.

Този критичен патос на директора произтича от окаяното състояние на нашия съвременен театър.

Подобен разобличаващ тон съществува и в ежеседмичните коментари в „Уйкенд” на безкомпромисната Васа Ганчева, посветени на родната телевизия. Тя неуморно воюва срещу пошлостта и опростачването, които ден и нощ заливат малкия екран.

Същата тревога и загриженост личи и от писанията на проницателната Мирослава Кортенска във в. „Уйкенд”, „Словото днес” и в др. относно тенденциите в съвременното ни болно общество и особено при формирането на младото поколение, което утре трябва да застане начело на държавата. И заключенията й са, че тенденциите водят към бездуховна пропаст, а поколенията, които отглеждаме, са нови варвари.

Сега вземам повод от писанията на тези безспорни интелектуалци и се намесвам в тяхната борба, с надеждата, че тя все още не е окончателно загубена, а гласът ми няма да остане „глас в пустиня”. Вярвам, че в България все още има трезво мислещи хора и патриотично настроени институции, които ще подкрепят борбата за спасение на българската литература, изкуство и култура.

Колкото и неприятно да е за нацията, трябва с ръка на сърцето да признаем печалния факт, че в преходния посттоталитарен период тези измерения на естетическото са в смъртоносен упадък. Те тенденциозно са изхвърлени на бунището, като ненужни занимания. Всичко в тази област е оставено на самотек, без грижи и финансиране, което води до скорошна смърт.

Веднага искам да заявя, че без литература, изкуство и култура от нов национално припознат тип няма и не може да просъществува която и да е нация. Като прибавим към тази Света троица и образованието, което сега е на същото дередже - не можем да имаме въобще нация. Спомнете си за Златния век от цар Симеоново време и си дайте отговор на какво се дължи той. Спомнете си и за Възраждането и си отговорете какво са развивали и какво са финансирали (с частни пари) нашите велики предшественици. Помислете какво щеше да се случи, ако ги нямаше Паисий Хилендарски, Петър Богдан Бакшев, Любен Каравелов, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Иван Богоров, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Юрий Венелин, д-р Иван Селемински, Васил Друмев и другите народни будители! Ще ви отговоря веднага - вероятно още да сме една турска провинция.

Сега ние ежегодно празнуваме на 1 ноември Деня на будителите, а всъщност нямаме нови будители. Творческата интелигенция и интелектуалният елит на нацията са се затворили в черупките си и като че ли не се интересуват накъде отиваме и къде ще стигнем. Сякаш всички са си казали: „Да мислят тия, дето са начело на държавата!”, или по-лошото - „Да става каквото ще!”

А тия, дето са начело на държавата, вече за две десетилетия доказаха, че не ги е еня нито за литература, нито за изкуство, нито за култура. „Сега има по-важни неща!” - оправдават се те, като смятат, че духовните процеси ще продължат да се развиват и без тяхна намеса. А от година и кусур се появи ново оправдание - „Сега светът е в икономическа криза и не е време „културни” разходи”.

Пълен нихилизъм! Погрешно становище! И не само погрешно, а и вредно, защото духовната еманацияи нейните плодове, които са основен елемент в националния дух, не биха могли да се отлагат за по-благоприятни времена. Защото те са един кръговрат от ценностни натрупвания, който, ако се прекъсне веднъж, не може да се възстанови. А сега, през време на прехода, се получи точно това - убийствено прекъсване.

През тоталитарния период творческите сфери на изява бяха хванати за гушата от соцдогмата и принудени да служат на политиката. Затова всичко, което се раждаше, беше мъртво. А онова, което се оказа, че е още живо и продължава да живее, е сътворено против каноните на догмата. След настъпване на демокрацията (за съжаление дирижирана и манипулирана) и безспорната свобода на словото се появи друга пречка - липсата на финансова подкрепа. А се знае от памти века, че „гладна мечка хоро не играе!” Без финансиране не може нищо ценно и значимо да съществува в обществото, най-малко нормално фунциониращи направления в културата. Без целенасочено държавно и частно субсидиране избуяват „плевелите” в цивилизационното тресавище  и засенчват всичко останало. Налице е вулгарна контрареволюция. Жълтите или жълтеещите вестници увеличиха тиражите си и засенчиха сериозните ежедневници. Защо?! Защото пишат за мръсните гащи на силиконовите и порно звезди. Или за гангстерите и разбойниците, демонстриращи пари и влияние, което привлича читателите. По същото причина и в телевизията взеха връх разни шоута, реалити, брадъри и тути-кванти пошлости и тъпотии. Защото съвременните потребители на изкуството и културата искат да се забавляват, а не да се учат. Днешните пасивни поколения искат „Хляб и зрелища”, а не знаят, че те са белег на упадъка и на всеобщото оглупяване на нацията. Или ако знаят, не ги интересува!

Трябва управляващият елит да разбере веднъж завинаги, че днес се гради утрешния напредък, че сега се създава бъдещото поколение на България. А с доминиращи шоута, брадъри и жълти писания по вестниците не може да се изгради нищо стойностно. Напротив - упадъкът ще продължи да се задълбочава, докато нацията стигне до просешка тояга, а поколението ще се изроди в глутница мафиоти, крадци, гангстери и разбойници. Какви ще станат утре нашите дъщери, които днес гледат или четат само за чалга-звездите, които трупат много пари? Или пък нашите синове, които виждат, че най-изтъкваните мъже са хора от борческите мафиотски групировки, от бившите тайни служби и от политическата номенклатура, които по престъпен начин се превърнаха за нула време в най-богатите хора на държавата?! Естествено е, че те ще тръгнат по техния път. А тогава - жална й майка на нацията!

Известно ми е, че от моя вик сега нищо няма да излезе. Защото най-глухи са тия, които си правят оглушки. А от 20 години насам управляващият елит се преструва, че не забелязва какво става в духовния живот на нацията. Затова е необходим не вик на отделен човек, а непрекъснат вой на всички разумни хора, на всички български интелектуалци. Писателите и журналистите разполагат с най-силното оръжие за влияние в обществото - словото. И сега те са длъжни да употребят това оръжие в името на благородната кауза - за стойностна литература, изкуство и култура, и за патриотично възпитание на поколенията. Неотдавна по БНТ беше излъчен руският филм „Адмиралът”, посветен на адмирал Александър В. Колчак. В тоталитарно време този Колчак минаваше за белогвардеец и вражеска на комунизма личност. А сега - за положителен герой и патриот. В рекламата за филма е казано, че за него са изразходвани 20 милиона долара и е в изпълнение на новата програма за патриотично възпитание на Русия.

И не само Русия има такава програма. Всички големи нации - САЩ,  Франция, Англия, Германия и Япония, осъществяват програми за патриотично възпитание на своите народи. И ненатрапчиво, но плътно ги следват, защото без такива програми те са загубени.

А къде е нашата национална програма?! И каква е тя?!

Няма я! И никога няма да я има, ако родната творческа интелигенция не се взема в ръце, ако не създаде правилата, по които трябва да се развива пейзажът на некомерсиалното, универсалното творчество.

Затова сега призовавам шестте творчески съюза - на писателите, художниците, композиторите, музикалните дейци, артистите и журналистите, да създадат КОМИТЕТ от свои представители, които да изработят концепция за бъдещето, културна стратегия. И национална програма, която стриктно да се изпълнява. Защото без такава програма ние ще си останем завинаги една глуха провинция на Европейския съюз.

Нека този Алианс да се превърне в КОМИТЕТ ЗА НАТИСК върху държавната администрация за изпълнение на предначертаните в Програмата цели. Защото без такъв натиск администрацията ще продължи да си прави оглушки и да не дава необходимите пари… А пари в България има. Тези, които Стоян Кушлев отнема от забогателите по престъпен начин, трябва да се използват за култура, а не да погиват безследно в бюджета.

Националната програма за патриотично възпитание се нуждае от солидно финансиране. Не с 0,3%, а с цели 3% от бюджета. Трябва да бъде премахнат ДДС за българските книги, филми и произведения на изкуството, защото всеки вече знае (в това число финансовият и културният министър), че този данък е убиец и докато той съществува, нищо свястно няма да се появи у нас. А плевелите, без да ги сееш, ще продължат да заглушават културната ни нива.

Време е за радикална промяна и за използване на най-силното оръжие, с което разполагаме - словото.