Кръстьо Кръстев

На 18. 10. 2010 г. поетът навърши 75 години.Честит юбилей!

***
Изправя се пред мене нелепата задача
с едничко неизвестно. А как да я реша?
Кротува Злия дух в бутилката на здрача,
но с поглед ме приканва повторно да сгреша.
Отворих му. Полека той в чашата ми влезе
и настанен удобно, рече с меден глас:
“По дяволите, братко, лекувам от поезия!”
Отпих спокойно глътка, а ме обхвана бяс.
Духът ме обласкава, усмихва се притворно
и се залоства в мен доволен и решен,
в бутилка да не влиза, да не греши повторно -
добре му е мен.
И аз не чувствам болка, живея си разглезен,
могъщ и вездесъщ.
Все пак усещам - смътно лекуван от поезия,
човек е двойно мъртъв. А стига му веднъж.

ОРЕХ

Една сълза
ме изтерза -
на морава светкавица зиг-загът
от облака до ореха прибяга.
А после хрясна, оглуши ни тътен
и старецът се строполи край пътя.
На огъня червените лисици
оглозгаха и плод, и птици.
Притичаха с резачките чакали -
кой падналите в днешно време жали…

ЗНАМ

Да, знам, че няма да ме чуят и няма да ме прочетат,
но ще си купя кон и сбруя към дълг суров готов за път.
Незнаен воин да си остана, незнаен и като поет,
но аз съм комкан от Балкана, за Ботев четник съм приет.
Ще мина през Европа тръсом и прав на белия си кон,
да опресня свястта им къса, че Българин е Симеон,
че песен българска се носи достойно в Космоса висок…
А нас разстрелват новините, гнетят ни мечешки лица,
че падат повече убити, а гукат мъничко деца.
Но знам, че идат други нрави и аз живея със кураж,
България ще се възправи по-силна и висока дваж.
И ние възродили нея, и възродени за живот
пак “Мила родино” ще пеем: деца, жени, мъже, народ.