Добри Жотев

АКВАРЕЛ

Вятър утринник в листата
пърха като птичка,
две гугутки се целуват
в тихата горичка.

Тънко клонче ги люлее
и роса изцежда,
облаче от небесата
с обич ги поглежда.

Златен изгрев позлатява
тихата горичка.
Две гугутки се целуват
и това е всичко.

СРЕЩА

По стръкове трева,
изрязана на утрото,
тя иде срещу мен -
самата стрък трева,
самата утро.

През снопове лъчи,
пречупени във капките,
очите й ме дирят -
самите сноп лъчи,
самите капки.

Под медно тежък ствол,
обвеяна от вятъра,
косата й ми кима -
самата тежък ствол,
самата вятър.

Земя, небе, пространства -
да я посрещнем!

РЕПЛИКА

- Обичам те! Обичам те! Обичам те!

- Не ми го казвай! Не, не ми го казвай!
“Обичам те” - са казвали живелите
и след три века също ще го казват.
“Обичам те” - от толкоз много казване
е вече дума,
една и съща дума.

- И слънцето изгрява все от изток,
и все в един и същи път върви,
и все едно и също е,
но винаги е ново,
но винаги е хубаво,
но винаги е истинско.

- Обичам те! Обичам те! Обичам те!

ОТГОВОР

- Защо ме обичаш?
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива?
Реката попитай!

- Защо ме обичаш?
- Попитай вълната
защо се стреми към брега,
защо във брега се разбива?
Вълната попитай!

- Защо ме обичаш?
- Попитай луната
защо край земята кръжи,
защо не дели се от нея?
Луната попитай!

РАЗДЯЛА

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.

ВЪЛШЕБСТВО

На заника червената черта
зад пролетните хълмове изтлява
и среща ни часът на нежността,
и сяда с нас в здрачената морава.

И ме намира малката ти длан,
препълнена със трепет и вълшебство,
а аз от теб по-мъдър и голям
се връщам към отминалото детство.

И ме обгръща ненадеен смут -
как малък съм, а ти така голяма…
О, приюти ме в топлия си скут
и още ме гали, и още, мамо!