БАЛАДА ЗА ХРИСТО БОТЕВ
БАЛАДА ЗА ХРИСТО БОТЕВ
Първите редове на това стихотворение всъщност са монолог на Хр. Ботев.
Монолог, който поетът никога не е произнасял.
Когато се раждаше стихотворението обаче, имах чувството, че чувам Ботевия глас. Имах чувството, че вековната трагична наша българска орис се опитва да ни говори с Ботеви думи. Че това са думите, които Войводата би искал да ни каже днес.
Простете дързостта ми да бъда протоколчик на тези думи. Аз само ги записах така, както кънтяха в ушите ми с тласъците на българската ни кръв.
1.
Кажи ми, кажи, бедний народе,
чий плач съня ми до кост прободе,
че пак се будя, че пак се мятам
без гроб в Балкана, без мир в душата!
Чий плач е този? На сиромаси?
На продал брата, убил баща си?
Още вълкът ли стадото води?
Момци ли нямаш, или войводи?
Да си събера ли гнилите кости,
за да ти кажа, че жив съм още?!
Пък тогаз нека да си остана
без мир в душата, без гроб в Балкана!
2.
Христо ле, Христо… Адаш на Христос!
Тоз, който падне ли?… Тоз!
Тоз вагабонтин, дето е писал
за чорбаджиите в лошия смисъл?
В Правдата кръстен, на страдущи брат,
с гладните гладен, с разпнати разпнат!
Дори да възкръснеш, не чакай Родината
да те признае за „Мъж на годината”.
От нови юнаци не ще се вредиш!
Но ти си войвода, ще им простиш.
Само не казвай, че още си хъш!
Псета и вълци ще викнат: „Дръж!”
Вихри ще гонят тръни в полето.
И тебе с тръните - към небитието!
И някой Свирчо многотиражен
великодушно за теб ще каже,
че подвигът ти е бил излишен.
Ще ти покаже и как се пише!
Туй вече няма да издържиш!
Както псувните
срещу комунарите на Париж,
както ръждата, разяждаща кости,
както нашите и чужди гости…
И ще чуят тогаз „патриотите”
всичко, що мислиш за идиотите!
3.
Тоз, който падне в бой за свобода…
Не за свобода днес пада народа!
Пада за къшей, пада от болест,
пада от стиснала сърцето му горест.
Пада не за майка Родина,
а от жал за децата си по чужбина!
Пада, замаян от толкоз дърдорене.
Пада под толкоз кумири съборени.
Пада и чака с овчата вяра
да му пожали кожата звяра!
Жалят ни, жалят - звяр и природа!
И само оня брадат войвода
с мълнии цепи над нас небосвода -
бесен от туй, че гине народа
не за свобода, ах, не за свобода!
4.
Може това да са хъшовски мисли -
всички ви искам светли и чисти!
От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако целуваш земя и жена,
с огнени устни целувай!
Нямаме право да любим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако враждуваш, не е дребна вражда,
ако заплюваш, с кръвта си заплювай!
Нямаме право да мразим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Още са нужни мъжки сърца.
Още България за правда жадува.
Нямаме право да умрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
