Светозар Аврамов

ПЕЙЗАЖ С ЦЪФНАЛО ДЪРВО

В бавните нощи самотни
много тъга ме споходи…
Още обичам живота -
дълго сред мрака аз бродя.

Няма срещу ми ни радост,
няма и мъка безбрежна.
Тръгна си моята младост,
пълна с любов и надежда.

Сам - като луд под звездите -
търся утеха и смисъл…
Боже, къде са добрите
хора, които ми липсват?

Там - до дървото цъфтящо -
хълмът към Рая отвежда…
…Бог е любов и ни праща
пътя на святост и нежност…

ПРОЗОРЕЦЪТ НА БОЛНИЯ

В прозореца на болния нахлува за последно изгревът…
Но празно е леглото в стаята с цветя… И болният
го няма тук… В душата ми отеква остър писък:
дано е вярвал, че лети, когато скочил е надолу!

ПЪТ

                              На моя брат Стефан

Ще дойда в неспокойния ти сън,
ще те обгърна в синева от обич…
Ще премълча за днешните тревоги
и в детството отново ще се върнем…

Край белите брези на свидния ни двор
отново ще приседнем сред мълчание.
И ще отправим нежното послание
към светлите, отлитащи си корени…

…И ние някога все пак ще отлетим…
Но вярвам, че наистина ще си простим
за грешките, които ни съпътстват…

И нашата тъй страдаща вселена
ще стигне до небесното прозрение,
че към безсмъртието близостта е - път!