Ламар

Народът почита най-много две птици: щъркелите и лястовиците. Щъркелите дори носят деца, а лястовиците се завръщат в същото гнездо и под същата стряха, за да изчуруликат своята песен до есен и да отлетят. С тия преображения на природата човек се радва: радва се на долитането, на отлитането и на точния ден, в който щъркелите се завръщат. Дошла е пролетта!
Лястовиците идват след щъркелите. Те се приютяват под всички стрехи и греди, ваят от кал своите открити гнезда като залепени панички. Народът не обича “турските” лястовици или кадънки, както ги нарича. Те нямат черно на гушата си и ваят гнездата като топки с едно отверстие. Никой не знае откъде се е създало това поверие на омраза и непочитание! а има една песен из народа: “Пекла Стойна лястовица”. Бай Васил Стоин, музиколог и събирач на народните ни песни, се учудваше на това прегрешение…

Легни в ливадата и се взри в небето. Лястовиците летят в синевата на малки ята, далеко една от друга, но в една посока или кръжат. После се завръщат. Учат се да летя, но как? Човекът не може да разбере техните нрави. Но аз съм убеден, че те се подчиняват някому, който ги упътва.
В една привечер, преди залез слънце, върху далекопровода над езерото бяха накацали хиляди лястовици, всички обърнати към планината. Само за миг те всичките литнаха към синьото небе, завиха над селото и наново накацаха върху жицата. Тоя полет е повтори няколко пъти и после здрачът ги прибра - незнайно къде!
Така се учат лястовиците да летят! Задружно! Че има да прелитат планини и морета до топлите страни!