Здравко Попов

Имах други представи за човека, който един ден ще дойде, за да поиска ръката на дъщеря ми…
Нека кажа, че за мен няма по-скъпо същество на тоя свят от Трави - 32-годишно миловидно създание, още непознало мъжа, което се изчервява само при споменаване на неща като прашки, предпазни средства, двусмислени лични имена като Ташо, Кую, Калудка, посланик Пардю и прочие.
Когато пристъпи в стаята, побутван от Травиата и майка й, в смущението си очилатият тип така гръмотевично кихна, че любимият ми дрозд Харпо за малко да отлети заедно с клетката през прозореца, ако не бях се овесил на нея.
Ето значи човека, в чиито ръце ще поверявам обичната си дъщеря… Добре трябваше да го огледам аз него: манталитет, привички, чистоплътност и, най-важното - уважение към бащата на избраницата си. Бях си изработил доста подробна схема за този тъй дълго чакан момент.
- Татко, запознайте се с Жоржет - изчервявайки се, промълви Травиата, с поглед в дюшемето.
- С кого да се запозная? - олюлях се в пространството. - Веднага да отпратиш от къщата ми този гей!
- Жоржет не е гей! - прикри с тяло любимия си Трави.
- Добре, нека да е евнух, все тая!
- Жоржет не е евнух!
- Тогава защо е Жоржет!
- Защото в завещанието си баба му изрично казва, че ще остави състоянието си на внучето, само ако то носи нейното име, затова! - почти проплака дъщеря ми.
Ако един баща наистина е загрижен за щастието на детето си, в такъв момент би трябвало да се ослуша. Умът ми тревожно заработи върху едничкия смислен пункт от схемата - именно уважението и щедростта към бащата на годеницата.
- Не си прав в случая - намеси се междувременно Деспа, жена ми. - Името не може да бъде определящо сексуалния статус на човек, както и характера му изобщо. Ето, ти си Запрян, пък не можеш да се запреш и минута вкъщи, ако имаш пет лева в джоба за пиене…
- Всъщност пет-десет лева винаги могат да се намерят за татко, нали, скъпи? - обърна взор към любимия си дъщеря ми.
- Да… Разбира се, не е проблем - смънка женихът.
- Това е много достойно - рекох. - Десет-петнайсет лева за деня все пак са някаква отплата за един баща, който трийсет и толкоз години е отделял от залъка си…
- Алчно животно! - просъска в ухото ми Деспа. - Жалка измет, не мога да те понасям!
Този непредвиждан порив коварно заличи в паметта ми мястото, докъдето бях стигнал.
- Четете ли древните гърци? - отправих нещо напосоки към Жоржет, додето се окопитя и отново вляза в коловоза.
- Чел съм това-онова…
- Запряне, какво общо имат древните със сватбата на децата, бе! - изнервено се обади жена ми.
- Моля? Какво общо? Че къде в човешката история има за пръв път цивилизован брак, при вас, българите ли! Ха-ха… Нали елинът научи човечеството как се благоговее пред съпругата, как се уважава тъста! Женихът елин не е могъл да мигне, додето не дари стария си тъст барем… с някаква уредба “Шарп”, да речем - изтръгна се от мен.
- Изглежда съм пропуснал местата, където древните гърци показват слабост към марката “Шарп” - смутолеви Жоржет.
- Както и да е - махна с ръка Трави. - Една такава играчка за татко не би ни притеснило много, нали скъпи?
- Не, не е проблем - кимна младоженецът.
- Ненаситна пияна ламя! - просъска в ухото ми Деспа. - Ти защо не купи на баща ми “Шарп”, ами не се укроти, докато не откопчи цял мотопед “Балкан”… Мразя те!
- И, какво, имате съгласието ми - улових ръцете на двамата млади. - Само ти внимавай с тоя закон за домашното насилие, дето се канят да го гласуват - обърнах се към утрешния си зет. - У дома насилие не може да има. Ако се наложи да я плеснеш за нещо по дупето твоята хубавица, ще я отведеш на двора: закон за дворното насилие скоро няма да измислят…