ПРЕД ЗНАМЕТО

Атанас Капралов

ПРЕД ЗНАМЕТО

Все тези мутри в месиански пози…
Народе мой,
свий своите юмруци,
та лепкавата гмеж от демагози
да види
как се прави революция!
Със лозунги,
със думи скудоумни
подпряхме свойто време на протези.
Нима за да се прави на маймуна,
човекът от маймуна произлезе?
Ако целта му бе да стигне пика
на низостта,
успя.
Но хвана язва…
И днес ръмжи от спазмите
и вика
добрата воля на добрия разум.
Напразно -
тя похърква под земята,
погребана от глухата ни памет.
Поклон на всички,
паднали в борбата
за щастие…
Но него все го няма.
Един е сит,
а десет се облизват
и вярата
в червата спря внезапно.
Защо пак сваляш дрипите за клизма,
народе мой,
мухите щом ще лапаш?
Нали ти сам твърдеше,
че лъжата
е късокрака…
Стига!
Зейна пропаст…
Пак г е р б ъ т наш отчаяно се мята,
смутен от милионния ни ропот.
Ревни,
горд Л ъ в -
кой смее да запуши
устата ти
с куршум или със мръвка!
Ревни сега -
дошло ми е до гуша
в легенди да те дъвчат и предъвкват.
Да изметем
сганта от
идиоти,
бозайници,
послушници,
митари -
за да развеят
честни патриоти
трибагреника вечен
на България.

1987


 

РЕКВИЕМ
ЗА ЛЪВА С КНИЖНО СЪРЦЕ

Съдбата ти не ме тревожи,
народе хрисим,
с г е р б фалшив.
Покорно мина пак под ножа
на времето.
И пак си жив.
Сам сложи на врата си примка,
сам на дръвника легна гол,
склопи очи…
И даде пример
на всяко
пиле,
агне,
вол…
Когато твойте кожодери
след туй те врътнаха на шиш,
ти сили в себе си намери
да им покажеш
как смърдиш.
Смърдиш на тор.
Смърдиш епично…
Дори най-празният търбух
би заповръщал…
Но над всичко
смърди закланият ти дух.
Кошмарен дух -
кой би опитал
вонята му да понесе?
Дори самият Бог спасител
от него хуква ужасен…
Той се разстила от Балкана
като вълна на ядрен взрив…
И днес какво да ми остане,
освен позора,
че съм жив.
Макар одран.
Макар изпечен.
Макар нагризан и изплют.
Макар Лъвът от г е р б а вечен
да се търкаля
като шут
в краката на самия дявол -
за шепа въздух,
хляб,
вода…
Съдбата ти ме подлудява,
народе мой.
Аз
сам
смърдя!
Аз
в мръсната вълна
се вливам,
като пленен поток рева
и сдъвквам със уста пенлива
сърцето книжно на лъва.

1993


 

МИСИЯ

Как фанатично някога се втурнах
срещу страха -
изплюх се в него върло!
И славата като пияна курва
във моите обятия се хвърли.
Аз можех над устата й пенлива
насред площада страстно да запъшкам,
замерен от въздишките ревниви
отвред:
“Блазе на силата му мъжка!…”
Но аз си тръгнах -
като бик от ферма…
И гледах как в тълпата се боричкат:
кой славата
с безценната си сперма
да заплоди пред погледа на всички?…
Историйо,
изтрий от свойта лента
позорните ни дни…
И досега са:
юнаците - от вол по-импотентни,
а курвата - по-девствена от разсад…
Навярно за всеобщия оргазъм
колана да развържа пак е време.
Но зная,
че е ялова о н а з и,
за да хабя напразно свойто семе.
Аз помня кой съм -
пратеник на Бога,
заплюл страха на нищите в очите.
И за какво?
От хиляди бърлоги
изпъплиха все мишки,
не комити.
Изпъплиха все плъхове
със гладни
търбуси
след стоическите пости.
Тежко на всеки,
който им попадне.
Навсякъде се спъвам в леш и кости…
Българийо,
сърцето ми се мята
от ужас див!
Пълчищата настъпват…
Ако това е всъщност
С в о б о д а т а -
аз плюя в свойта мисия престъпна.
Аз плюя и във славата -
кокетка,
насилена от плъховете хищни.
И сливам устни с мойта обич светла,
за да родим човеци,
вместо мишки.

1997


 

ПРЕРАЖДАНЕ

На сън я виждам преродена.
Свободна.
Втурната напред…
Уви! -
от вирус повалена,
родината душа бере.
С небе помътено…
Излишна,
топи се милата…
Без вик…
И няма кой да й предпише
магичен антибиотик.
Не вият в нейната посока
линейките…
По навик стар -
отвсякъде наместо доктор
на помощ пращат й
гробар…
Но твърде рано е за гроба!
Напразно гарвани кръжат…
С юмруче в нейната утроба
пак някой блъска,
търси път.
И вместо да скимти за милост,
тя,
с гръд раздрана,
в кръв и пот -
напряга сетните си сили
да се повтори
в друг живот:
Не като днес -
болнава, боса.
И не в живот -
за срам и мъст.
А в горд живот,
през който носи
с надежда своя вечен кръст.

2009 г.