Георги Гривнев

Богдан Иванов живееше в Свищов - родителите му отдавна се бяха преселили от Родопите заради поминъка. Земята в планината беше бедна, ялова. Той бе прехвърлил четиридесетте и бяха му лепнали гербовата марка - “стар ерген”. Късметът всекиму си седи, ала при него не идваше. Имаше познати жени, но не можеше да се влюби. Разбираше, че това чувство трябва да се появи естествено, спонтанно, безизкусно.
Една вечер му беше страшно скучно. Намери бял лист и химически молив и под светлината на нощната лампа започна да пише. После пъхна листа в бутилка, запуши я с коркова тапа и излезе и я пусна по Дунав.
“Непозната приятелко, ти, която и да си и откъдето и да си, попадне ли това писмо у теб, прочети го и отново го предай на пълноводната река. Зная, никога няма да намеря жената, която да обичам и която да ме обича. Около мене хората се преструват, че се обичат, защото в самотата това им е потребно. Не искам да оказвам насилие над сетивата си и най-вече върху сърцето, през което чувствата препускат като вихър. Мъжът и жената се събират, за да създадат семейство, да отглеждат деца, да им се радват, макар че идва време, когато те, пораснали вече, се пръскат по градовете, и родителите им остават пак сами. Аз имам своя представа за жената, която няма да срещна никога, но тя изпълва цялото ми въображение. Въображението е книжно хвърчило, конецът на което трябва да се дърпа от земята. Битът изсушава душата като ошаф, постоянната заедност раздалечава двамата. Ще призная, имал съм връзки с жени, но аз съм от тези хора, които не събират огризки и не правят колекция от спомени. Знам, мечтата е като хоризонта - колкото повече я гониш, по-далече бяга, по-недосегаема става. Жената, която е там, има сини очи и бяла кожа. Косите й са отвесни вълни - неукротими, буйни, заливащи. Сърцето й е опрощаващо, топло, като залив, в който намираш покой и нежност. Искам да ми е вярна и аз да съм й верен. Верността е въздухът, който диша любовта. Около мен е кал и блато - всеки си има любовница, а законната му съпруга е нещо като авариен изход, който се ползва при беда. Не бих могъл да понеса лъжата, колкото и малка да е тя - нали малките камъни обръщат колата. Предпочитам да не позная изневярата, защото тя може да ме съсипе. Не искам да се превръщам в жив труп, в примирено създание и да поддържам брака, в който жертвоприношението пред децата единствено има смисъл и значение. На човека е предопределено да продължи рода си. Но не на всяка цена. Защото и единствената сълза, която се отдели от очите на детето, не може да изкупи и най-малкия грях, който сме извършили.
Жената трябва да знае какво да даде на мъжа, за да не го изгуби. Мъжът трябва да знае с какво да заслужи любовта на жената. И ако жената има нещо в повече, това е нейната интуиция, а ако мъжът има нещо в по-малко, то е, че не може да направи един красив жест за жената точно на мига, навреме, нито много рано, нито безнадеждно късно.
Далечна приятелко, предпочитам да си остана стар ерген, отколкото да изпитам нещастието. А може би там някъде, в непознат град или село, във високата планина или в равното поле, живее жената, с която можем да сме щастливи. Но как да я намеря, като страхът върви преди мене? А любопитството ме мами и привлича…”
След дни бутилката бе изхвърлена на един бряг, на който се разхождаше майка с четиригодишната си дъщеря. Прочете с нетърпение написаното и отговори. “Непознати приятелю, разбирам те, но как да ти помогна? Всеки има своя философия за живота и битието. Любовта е и възкресение, и опустошение. С моя съпруг се запознахме на рожден ден, харесахме се и се оженихме. Отначало това бе любов, впоследствие се превърна в навик и грижа за най-скъпото, с което бог ни дари - детето. Изглежда тоя живот и тоя свят са пълни със случайности или по-точно - със закономерни случайности. Как да узная например коя жена е предопределена за теб? Тя не носи на челото си знак, защото сърцето има тайно лъчение и не всекиму се удава да намери пътеката към него. Не познавам голямата любов, но съм чувала, че тя причинява беди и рани, който трудно зарастват. Според старите гърци, мярката е най-хубавото нещо. А Шекспир е добавил - по-кротката любов по-дълго трае. Може би хората са измислили тази дума, която често произнасят машинално, за да се крият зад гърба й. Има други по-трайни слова - сгода и смирение. Аз не искам много - да прибера живо и здраво детето си от градината, а съпругът да се върне от работа и ме прегърне. Който казва, че в неговата къща няма крамоли и кавги, не му вярвайте. И двамата трябва да отстъпват, за да са по-близки. С крамола коминът пуши, без сгода огънят не гори. Там, където има недоверие, настъпва пустотата. Тогава по-добре е да се изградят две нови къщи, отколкото да гледаш как старата се разрушава и рухва.
Непознати приятелю, в този живот няма гаранция - направиш добро, а то те удря през пръсти, извършиш зло - то пък не ти дава сън. Но хванеш ли се на хорото, пускай се още в началото, ако не можеш да го играеш. Великият актьор Чарли Чаплин е казал: “На най-важните житейски кръстопътища няма пътни знаци!” При човека има и късмет. Никой не отива по-далече от него, но и късметът не навестява всеки.
Малка е вероятността моят отговор да се върне при теб. Желая ти повече вяра!”
Реката отнесе бутилката с писмата в Черно море. Един лодкар зърна люлеещата се бутилка, приближи се до нея и я взе. Беше спокойна утрин. Когато се прибра с пълна мрежа риба, той не забрави бутилката. Остави я на прозоречния перваз, а в отвора й затъкна цветя - една червена роза и един бял карамфил…