МЕЖДУ
МЕЖДУ
Тук някъде имаше една поетеса.
Залута се между сутрешното кафе
и празните приказки,
заблуди се между печката
и вятъра на ноември;
из междуредията на следобеда
изпусна си тетрадката, изгуби я,
а после се залиса
между виелицата и вечерята…
А докато до стиховете стигне…
И ето я - заспала между думите си.
КАПКА
Лятото се разболя от дъжд
и изтече между пръстите ми…
Наведох се през юни да откъсна цвете,
и докато му вдъхвах аромата
видях гърба на август…
ПРЕДИ
Да преговорим есента… Да подредим разхвърляните спомени,
преди да влезем в стъклената къща на ноември,
преди дъждът да почне да заеква и да се втвърдява,
преди в поледица да се превърне -
да преговорим есента…
Да проговорим
прозрачния език на прелетните птици
и недвусмислената азбука за неграмотни,
която те натрапчиво и нежно, и снизходително чертаят
над главите ни…
(От гледна точка на октомври е написана,
от гледна точка на смрачаването и на зимата…)
Да преговорим есента, да поговорим със сърцето й разбито…
Във стаите й, със стени от дъжд, под облачните й тавани
да поседим стаени,
да прекосим смълчаните й улици,
до дъно да изпием чашата й, пълна със мъгли…
Да преговорим есента! Да превъзмогнем тъмните й упреци,
да минем през вратите й от бистър, хладен вятър,
и да нагазим в недомлъвките на листопада…
Да преговорим есента докрай,
преди да почне да ни учи зимата…
ЗИМА I
Светлината на лятото, гъсти горещи треви,
а тръпчивият въздух в сърцата изтръпнали бие…
И гъмжи от ята хоризонтът, и вятърът пие
с устни птичата песен, която прозрачна струи.
Разхлади ме със ябълки - в жадната жега ме жегва
бегла дума, и пак ме разравя, обръща ме пак…
Ровя къртовски в себе си, и къртичини с думи по мрак
съм изровила - черните дупки на мойта вселена…
Остави ме във лятото - капка от летния сън,
налетяла на Нищото и разнищена нишка по нишка!
Бог ми сложи тъй къса юзда и тъй здраво я стиска!
Там се крия - във лятото, слята със летния звън…
Не отваряй очите ми - знам, зад прозорците стари
като нашия свят дъждовете се леят безспир!
Като паст е отворила зимата тъмни врати…
В любовта съм се скрила - във въглена, който те пари.
Тъй безмълвно е тук - в тази ледена, черна утроба.
И прелитат през мене звезди, ветровете сноват,
а след мен - неугаснали още - летят и зоват
светлината на лятото,
ароматът на земния спомен…
ЗИМА II
Избави ме, о, Господи - няма дъно под мойте нозе!
Стъпвам в хлъзгава тиня - до душата ми стигат водите…
А пороят все още приижда, прелива, зове -
изнемогвам от викане - само ехо ми връщат скалите!
Тъмна есен връхлита с настръхнали, тежки ята,
и отровни пера от утробите техни се сипят…
Избави ме, о, Господи - аз затъвам насред есента,
и обграждат душата ми мътни и силни водите!
Избави ме, о, Господи! - Жива бях, в мен се движеше кръв…
Но живях в заледени полета, в пустини студени,
сред сърца вкочанени - без милост, без страст и без стръв,
и усещам студът как пълзи и се плиска към мене!
И усещам пороят как залива и мойта душа,
как ме впримчват отвсякъде във въртопи неверни водите!
И се сливам, затъвам, изчезвам насред есента,
и се сливат, затъват, изчезват след мене следите!
И ме скриват водите - няма дъно под мойте нозе!
Но съм сигурна - някой сред всичките дни неграмотни
ще запомни от ехото няколко думи… И две
малки ямички в пясъка - моите стъпки самотни…
* * *
И мравките се трудят,
и скакалецът дълго мисли
накъде да скочи,
пчеличката бръмчи над жълто цвете,
вече поувяхнало,
и рошаво врабче намира нещо да си клъвне,
и толкова живот кипи, жужи, сияе
върху гроба пресен на детето ми…
18 юли 2007
ПОСЛЕ
После ще кажете:
тя беше толкова силна,
толкова смела,
толкова щедра, усмихната…
Дали не е имала нужда
от нещо, от някого или от някъде…
И дали не е трябвало да й кажем
колко е силна,
колко е смела,
колко е щедра, усмихната,
и че ако има нужда от нас, то ние…
Но това ще бъде после,
когато
вече няма да ми трябват
нито хора,
нито думи…
