Ели Видева

ПО-ЗДРАВ

Поздравете от мен Вашта леля!
И клюкарското стадо, обуто
във морален чепик и увереност,
че е истина всичко дочуто.

Че съседката горе е вещица
и с магии примамва мъжете
да я гледат през лятната пещ
как пресича махленското гето.

Че в отсрещния блок има гадове,
дето хич не приличат на важни
и напук на годините гладни
със духовна храна все преяждат.

Че старчока, щом рови в боклука,
значи гледа прасета и крави,
даже стадо овце - на очукан
той нарочно, на ужким се прави.

Поздравихте, нали, Вашта леля?
Нови слухове пускам от раз,
за да могат безспирно да мелят
хлевоустите. Чак до екстаз. 

БЕЗПАМЕТНО

…Сънувам, че съм станала богата,
че вземам доларов еквивалент
на моята учителска заплата,
че начисляват даже и процент
за работа във вредно обкръжение,
че обществото вече ме цени,
защото аз създавам тия гении,
с които ще се хвали в бъдни дни.
Сънувам…Ала утрото ме стряска.
Заспала съм за кой пореден път
над класните на кухненската маса.
А хуните в училище зоват.

ДИЛЕМА

В главата ми битуват сто проблема -
като във дядовата ръкавичка.
Те независимо от мен поемат
устройството на битието лично.

Изхранват се със моите кахъри,
поспиват между мозъчните гънки.
А аз се чудя как да ги разтървам
когато се поступат - зло и звънко.

Но днес, не знам защо, се изпариха.
Навярно там им стана много тясно.
Наистина, набъбнаха от мисли
и от дилеми, дето не са ясни.

И тъкмо се зарадвах, че ги няма,
че някак си сами се опростиха,
когато ги видях - висят по двама
наместо обеци, покрай ушите ми.

И по сетрето виснали са също -
като деца без усета за сигурност.
Дали ще си отидат, питам? Всъщност
ако ги разреша, ще видим.

САМОЧУВСТВИЕ

Във блатото расте папур на китки
и е доволен, че го духа вятър.
Обаче аз съм мислеща тръстика
и вятъра не е достатъчен.

В главата ми изригват куп идеи,
а мозъка да щрака е орисан
къде талантите си да посея,
че да поникне гениална мисъл.

Коя ли фирма ще ме финансира,
кой повече парички дава лично,
че името ми, то се подразбира,
с награда Нобелова да се кичи.

Пред мене славата ще занемее
и бъдещето ще е само блясък.
А в блатото папура ще се вее
под вятърничавите ласки.

ПРИЗНАНИЕ

Честно си признавам, аз съм честен,
но живея не като глупак.
Във квартала даже съм известен -
тая честност мен ми е байрак..

Честно връзвах връзките на шефа.
Утре, като тръгне да расте
джипа, манекенките и кефа
той на мене, зная, ще даде.

И интрижките използвах честно.
Сбъркалият има гъвкав гръб -
да му стъпиш, толкова е лесно.
Става за трамплин и то какъв!

Тъй че, за едната чест живея.
Заслужавам за това медал.
И понеже имам тъкмо нея,
тя ми е основен капитал.

ЗАКАНА

Смугли огньове в очите си крия,
жив ще те свърша, попаднеш ли в тях.
Бягай, но пак ще се върнеш при тия
смугли огньове, ще станеш на прах.

Впрочем, защо ли да унищожавам
твойта калена в кревати снага,
вещо изучена да се отдава?
Аз по-добре да я употребя!

После ще почна да те препоръчвам
и във изкрейзил от скуката бар,
и във махленската скапана кръчма,
аз, твоят личен P.R.

ИЗХОД

Безработен и безхлебен,
май поет съм непотребен.
И защото зная думи,
взех пари да вадя с глуми -
по поръчка на богати
драскам стихчета ръбати
за рожден ден и за сватба,
за затвор и чужда брадва,
юбилейни и елейни,
за мераци чудодейни.
И във къщи са щастливи -
бълвам смет, купувам сливи,
книга, сиренце, домати…
Имала глава да пати -
че единствено с халтура
се добирам до култура.

МЪЖКА ИЗПОВЕД

Беззащитен, безпомощен, жалък,
с празен джоб и финансов комплекс
тигелирам по улици кални
и се правя на весел зевзек.

Мигат барчета - бивши гаражи,
Из бутици прелива от кич.
Двама рокери правят виражи
между скапани стари коли.

На кьошето, в очукани халби,
под фрапантна реклама “Cafe”
пият биричка стари бараби
със вмирисан салам за мезе.

И единствено слънцето горе
ярко свети със истински лъч.
Мойта веселост всъщност е гола,
щом ерзацът е мярка за мъж.